Унищожаването на хищниците отдавна не се заплаща на ловците, а европейските директиви изискват запазване на популацията им
У нас организираната борба с вълка е от 134 години, когато излиза първият Закон за лова. Според него ловците трябва да водят „постоянна борба с този хищник, през цялата година и с всички средства”. При организирането на хайки местните власти се задължават да изведат гоначи в помощ на ловците. На неявилите се налагат глоби.
В онези години вълчите глутници унищожавали стотици животни дребен и едър домашен добитък. Особено през лютите зими големи са били щетите на ловното стопанство. Само допреди 60-70 години в почти цяла България сърните и елените били застрашени от пълно изчезване
В днешни дни вълците уж намаляват, но не съвсем. Според специалисти 600, а според пролетната таксация над 2000 хищника вилнеят по родните поля. Броят им показва, че вълците не са сведени до безопасен за ловното стопанство и фермерите минимум. А повече от няколко десетилетия ловците биеха от 100 до 150 вълци годишно. В далечното минало обаче възнаграждението за убит вълк беше 25 лева и два кубика дърва за огрев. По 100 лева изплащаха преди години някои от бившите Държавни лесничейства за убит вълк. Най-много вълци тогава се отстрелваха в Южна България и особено в източните и югозападните погранични райони. Ежегодното унищожаване на вълчите глутници от ловците на горе-долу едно и също количество говореше и за един постоянен вълчи приток от бивша Югославия, Гърция и Турция.
По примера на експерти от Западна Европа у нас също се изказват мнения, че вълците са биологични регулатори и не трябва да се избиват, за да не изчезнат като вид от родната фауна. Такава опасност няма. Напротив, нужни са не „показни“ мероприятия – т. нар. хайки с цел да се отчита дейност, а държавна политика против вълчата напаст.
От няколко години у нас се работи по „План за действие за вълка в България”, чиято край на цел е да се осигури дългосрочно съществуване на вълка в България, както и да се редуцират конфриктите между различните заинтересовани групи и да се повиши взаимният респект и сътрудничество. Това означава да се повиши ангажираността към злия звяр, да мислим за вълците на популационно ниво.(т.е. не само в границите на страната ни, а за популациите, които споделяме със съседните страни). И не на последно място – да се съобразяваме с Директивата на местообитанията (9243) на ЕС.
Иначе рекорд по убити вълци и сега държат ловците в Кърджалийско. Там дружините добиват по стотина-двеста вълка годишно, а понякога и повече. Миналата година обаче вълците отново започнаха да взимат кръвнина от крави, телета, коне, магарета, а се промъкваха и в ловно стопанство „Студен кладенец“, като разкъсваха там по някой елен лопатар или муфлон, въпреки постоянното безпокойство от страна на ловците-вълчари и организираните засади на горските служители.
Защо се стигна до това? В средата на почти всяко лято не минаваше ден овчар да не пропищи, че стадото му е нападнато от вълци. По предположения на статистици една, а може би няколко вълчици се били окучили и необезпокоявани са отгледали своите малки. В края на септември-октомври, въпреки че ловците са по пусиите, пораженията на глутницата вече стават факт. От очевидци и от местата, където са върлували хищниците се е установило, че 8-9 вълка от семейството нападат дивеча и домашните животни едновременно. По непотвърдени данни само за година вълците убиват повече от 350 овце и кози, 30 крави и телета, 20 коня и магарета на територията на страната, като стойността на щетата възлиза на над 100 000 лева, а изяденото месо (без това на конете и магаретата) – на стотици килограми.
През пролетта и лятото вълците ловуват поединично, или на двойки. Зимните глутници се обединяват в едно семейство: родителите плюс отрасналите малки. Разпадането на семействата става в началото на размножителния период – от декември до февруари-март, когато вълчиците раждат от 4 до 5 вълчета. Укрепнали, те вече притежават толкова разнообразен набор от способи за преследване на дивеча, решават толкова находчиви и сложни “шахматни” задачи, че от всичките тези извънземни качества, взети накуп, би пропищяло цялото животинско царство, ако набезите им всякога са успешни. И слава, Богу, че при атаките върху домашни животни вълците са възпирани от кучетата-вълкодави, които водачът често увлича, а глутницата се втурва в стадото. При едно такова нападение вълците отнемат дори сити повече жертви от стоката на стопаните, отколкото при дивите животни.
На въпроса можем ли да предпазим дивеча и домашните животни от едно вълче семейство засега никой не се изказва положително. А колко са загубите на животновъдството и на ловното стопанство от вълчите набези също е непредвидимо. На вълци се ловува с разрешително само на отделни членове на дружините и вече напълно за чест и слава на ловците при групов лов, но пак необезвъзмездени от горските власти.
Димитър Стоянов