В тази статия ще Ви запозная с методиката, която използвам при обучение на ловното куче, за донасяне на отстреляния дивеч/или т.н „АПОРТ“ често употребяваната френска чуждица от ловеца или случайно намерен дивеч по време на лов.
На тази тема се водят големи спорове между специалистите в кинологията. Едното мнение е, че кучето е с вроден апорт т.е. генно заложен рефлекс. От друга страна опонентите твърдят, че апорта на кучето се изгражда. Моето скромно мнение е, че и двете твърдения са верни.
Мнението ми е се базира върху следните факти. Всички знаем за грижата на родителите при всички животни, които са свързани с намирането и донасянето на храна за подрастващото поколение – то в този аспект наистина е генно заложено. А, когато трябва да пречупим този рефлекс и да накараме животното да донесе дивеча на ловеца, аз мисля, че тук вече говорим за изграждане на това вродено качество, но това е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.
И така, както при останалите команди си избираме думата, която ще използваме за в бъдеще, за да ни бъде донесен отстреляния дивеча. В повечето случаи колегите ловци използват думата „Апорт“, която е универсална и разпознаваема във всички държави, практикуващи ловното хоби. Само за информация, аз използвам българска дума „Дай“, защото държа на българския език, но Вие може да решите да използвате всяка една дума за тази команда, достатъчно е да обясните правилно на животното какво трябва да направи когато я произнесете. Това естествено е най-трудната част в обучението – да обясниш на животното какво трябва да изпълни при подаване на съответната команда.
На малкото кутре цялото му ежедневие минава в много игри, хранене и почивка- сън.
Аз използвам времето му на игра за започване обучението за донасяне на определени предмети. За целта в територията, където се вихрят игрите му, разхвърлям различни предмети и наблюдавам към кой ще прояви интерес. Когато прояви интерес към някой, аз му го вземам, давам му предварително приготвено лакомство и му го връщам отново. Разбира се използвам и вече определената от мен дума за командата. Това го повтарям няколко пъти и след това го оставям да продължи с увлекателните си занимания. Следващите няколко дни повтарям упражнението, докато усетя, че е разбрало упражнението – щом даде играчката си получава награда.
Тук искам да споделя една многократно допускана грешка при това упражнение. Когато върнете играчката му, кучето Ви възприема като приятел, а не заплаха. Ако пропуснете това, то ще реши, че му отнемате завоеванието и следващия път да не Ви я даде. Затова редувайте връщане и скриване на предмета, с който го занимавате. Добре е да използвате твърди предмети. Това допринася в последствие до така наречения мек апорт и избягване дъвченето на дивеча по време на донасянето му.
Трябва да проявите нужното търпение спрямо възпитаника си, защото за него това е една игра и може да се заиграе малко с предмета, да закъснее с донасянето му. Това е напълно нормално за крехката му възраст.
Когато вече кучето започне да изпълнява безупречно подадената команда за донасяне на дивеча, може да прибавите и командата „Седни“, за да седне пред Вас с донесения предмет. Нужно е да изчакате да изпълни командата и чак тогава да посегнете и вземите предмета от устата му. То трябва да остане седнало известно време, след което му връщате предмета, който използвате за тренировка. Естествено всяко правилно изпълнение се награждава с похвали и лакомства, които бъдещият Ви партньор обича.
Във времето това е една ежедневна тренировка, целяща изглаждането на упражнението.
До шест месечна възраст всичко това трябва да бъде усвоено, за да може да продължите с надграждането по-нататък, т.е. вмъкване на допълнителни елементи, които кучето трябва да изпълни. Един от тях е оставане на място когато хвърлите предмета за донасяне. Това се постига като държите кучето на повод, замятате предмета, който трябва да донесе и едновременно с това подавате команда „Място“ ,здраво държите повода и не му давате да смени позицията си. Най-добре е да го накарате да седне. Изчаквате около минута, като го поощрявате за правилното изпълнение, освобождавате го от повода и тогава подавате командата за донасяне на предмета. Това се постига с много упражнения, тъй като на тази крехка възраст животинките са доста енергични и нетърпеливи да изпълнят наученото, за да Ви доставят удоволствие и радост и не на последно място, да получат съответните награди.
Още веднъж обръщам внимание, че не трябва да проявявате агресия, нетърпимост, повишаване на тон или др. действия спрямо ученика, защото всяко непознато и стресиращо действие може да наруши процеса и темпа на обучение. Ако откаже или се прави, че не Ви чува оставете го на спокойствие и се отдалечете с гръб към него. Изчакайте го то да потърси контакт с Вас и тогава може да опитате отново да възобновите тренировъчния процес. И не забравяйте – повече от две до три изпълнения на ден са достатъчни за изграждане на командите!
С почит и уважение към всички Вас колеги,
Живко Делчев!