На откриването нова порода куче си свърши работата, а ловците останахме доволни
ЗА ОЧАКВАНЕ НА ПЪДПЪДЪЧА И РИБЕШКА СЛУКА ПО РАНИНА НА 10 АВГУСТ СЕ ОЗОВАХМЕ С НИКОЛАЙ СВЕТЛЕВ ПРЕД ЛОВНИЯ ДОМ НА ДРУЖИНАТА В СЕЛО НЕГОВАН ОТ ЛРД „СОФИЯ–СЕВЕР”. С председателя Веско Симеонов, известен в ловните среди като Генерала, се здрависвам като приятел, въпреки че се срещаме за пръв път, за разлика от колегата Николай, „абониран” за дружинния водоем. И слуката наполовина се случва. Продължава с разрешителните за царя на това посещение – пъдпъдъкът, но ще продължи с пусията на колегата при рибите, последвана със стрелба по панички, и дружеска софра за този ден първи от ловния календар.
Помахваме на колегата „да напълни багажника с риба”, за да има за чорбата и се отправяме към ловния терен на „Чепинци–Изток” от ловното поле на Локорско. ДАНО ИМА ПЪДПЪДЪЦИ И КАКВОТО ТАМ ПРЕЛЕТИ ОТ РАЗРЕШЕНИТЕ ПТИЦИ – ГРИВЯК, ГУРГУЛИЦА, ИЛИ ДАЙ, БОЖЕ, БЕКАСИНА, ИЛИ БЕКАС, МЕЧТАЯ СИ АЗ. На окосеното поле Генерала провежда задължителния инструктаж: „Колеги, добре дошли за откриването на лова! Желая на всеки слука! Да се върви в права линия. Ще се ловува на пъдпъдък, яребица, ако се вдигне – оставяме я за октомври. Ясно е, нали ?”, отсича, без повече предисловия Веско.
На „бойното” поле не му се вижда краят. Километър и половина най–малко ни очаква под напиращия пек. И още ненаправили 200–300 крачки кучето Дивла е с трофей – захапало някакъв череп от овца се щура между нас. Разнася трофея гордо, без да се спира. Дори подвикванията на Жоро Видров, господаря, не помагат. И младата гвардия от помагачи не го спират да разгледаме „плячката”. Дратхаарът Миро, и той не може да догони Дивла. Бретон шпаньолът Пирин на Веско, е школуван ловен мъжкар. Не се заиграва и стриктно изпълнява командите на Веско: „Търси, търси, Пиринчо!”. Кучето чинно навежда нос, но, уви – пъдпъдъците ги няма. Миро като побеснял се втурва в далечината И тогава от храстите край пътя се изстрелва млада пъргава сърничка. „Ехааа. Браво!”, ахкаме, докато пресича на 150 метра от нас със скоростта на светлината към спасителния „бряг”. Вече сме към края на полето. Веско оповестява кратка почивка. Поднася в бутилки живителна вода на ожъднелите четириноги. Пирин го зяпа благоговейно. Макар едва 8 и 20 часа, кучетата задъхано плезят езици. Дивла ме обикаля за „Здрасти!” и това е моментът Жоро Видрев да разясни каква е тази порода? Взел го пеленаче от войводина като маджарска визла. Породата е с 600–годишна история. Била създадена по времето на османската инвазия в Унгария от турско гонче и пойнтер. ВИЗЛИТЕ В МОМЕНТА СА НЯКОЛКО В БЪЛГАРИЯ И НА ПРЪСТИ СЕ БРОЯТ ЩАСТЛИВЦИТЕ, КОИТО ГИ ПРИТЕЖАВАТ. „Дърпа се от бодливи храсти заради фината кожа, но падне ли фазан там, лази по корем и го носи!”, хвали Дивла собственикът й Жоро. Само на 2 години и половина, но как неуморно снове и как ловко обгрижва терена. Жоровият дратхаар Миро се заиграва хапливо с Дивла. И Миро й се възхищава. Тръгваме по обратния път до колите, които като топлийки ни бодат очите в далечината. Изстрел. Самотен пъдпъдък се вдига и от 30 метра спасява кожата. Това е. Полето е обходено с кураж и възклицания. Сърна и пъдпъдък, за днес стига.
ПТИЦИТЕ ГИ НЯМА, НО СТРЕЛБИЩНИЯТ КОМПЛЕКС, ПОСТРОЕН ПРЕДИ 4 ГОДИНИ НИ ЧАКА. По егенетата Веско ни подрежда кой след кой е. Първи с тека стреля той. Един успешен от три изстрела. Втори е ловният надзирател. Веднъж е точен. Трети съм аз. Едно ексцентрично попадение с наполовина отчупена паничка събира погледите. Стоян Димитров стреля като за олимпийско злато с две от три. Румен Димитров пръска паничката от първия изстрел и желае „тайм–аут”, за да не си разваля успеха. Тодор Йорданов е с два точни изстрела от три. От кула № 8 паничките летят като ракети. Дори трите изстрела не помагат на никой за „голям шлем”. Но усмивките греят по лицата нищо, че не сме чак толкова отлични стрелци. Натрихме крастата, постреляхме на воля. Между слънчогледа се задава нисана на Николай. Веско търси в багажника едрата риба. Уви? Дванадесетте уловени завалийки били колкото пръстчето на кутрето и Николай ги пуснал обратно във водата да си плуват, докато порастат.
Вече сме в Ловния дом и със Светлев раздаваме автографи. Аз за „Декамерон 12 калибър” и за „Записките на един луд ловджия”, Светлев за „Седемте живота на Иван Б.” Веско звъни в Чепинци. И там бил слаб урожая. „Здраве да е! В началото на август и на Слънчев бряг ги няма. По–късно идват!”. Започва обяда в стил „лов на вкусни мезета”. Сирената са вкусни и деликатно сочни, а рибята чорба ще почака с вкусотия от прясна патица. Чиниите с ухаещо печено яре. с крехките като памук ребърца вдигат адреналина, докато събратята на ярето дремуцат във волиера. ВЕСКО ОБЯВЯВА КЛАСИРАНЕТО В СТРЕЛБАТА. Първи е Стоян Димитров, втори е Румен Димитров, трети е Тодор Йорданов. Наградите са символични – по чаша вино за победители и…победени. Отпиваме сладка нежна глътка. След думите му за десерт си мисля: „Ами, това е баш наздравица на един баш генерал. С умението да приобщава председателят Веско Симеонов си го заслужава.
Димитър Стоянов
Източник: Списание „Лов и куче“