От 15 февруари 2023г. влезе нова наредба, която забранява използването на оловни сачми над влажни зони
Готвеният нов правилник на Европейска комисия е на път да остави 90% от българските ловци без оръжия. Основната причината е въвеждането на цялостна възбрана за потребление на оловото за ловни цели. Така, използваните боеприпаси ще струват доста по- скъпо за обикновенния ловец.
Според готвената наредба след 15 февруари 2023 г. във влажните зони или в рамките на 100 метра от тях се забранява:
- изстрелване на боеприпас с концентрация на олово, по-голяма или равна на 1 % теглoтo.
- пренасяне на какъвто и да било боеприпас от този вид при лов във влажна зона или при отиване на лов във влажна зона.
По официалните данни на Главна дирекция „Национална полиция“ става ясно, че към края на 2021 г. в България са регистрирани 184 836 гладкоцевни огнестрелни оръжия. Лицата, притежаващи огнестрелни оръжия с гладкостенна цев за ловни цели са 123 181. От тях 69 585 лица (56,5 %) притежават само по един брой гладкоцевно оръжие. 68 051 са дългоцевните нарезни оръжия с централно възпламеняване. Дългоцевните огнестрелни оръжия с нарезна цев и периферно възпламеняване са 2 763 броя.
Въпреки, че ловните патрони с оловни сачми отдавна са забранени в много държави, готвената забрана в ЕС, среща силен отпор сред ловците в България.
Регламентът REACH /Регламент относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали/, забраняващ използването на оловни сачми над влажни зони, ще влезе в сила от 15 февруари 2023 г. нататък във всички страни от ЕИП. Текстът на наредбата бе публикуван на официалния сайт на Европейската федерация за лов и опазване на природата /FACE/. Наредбата предвижда пълна забрана на изхвърлянето и носенето на оловни сачми във или в рамките на 100 метра от влажните зони.
Повечето държави-членки на ЕС вече имат действащи национални закони с изключение на Полша, Ирландия, Румъния, България, Словения и Малта. Полезно е да се отбележи, че ловът на водолюбиви птици не е популярна дейност в Словения, а Малта има много малко влажни зони. FACE подкрепя постепенното премахване на оловните сачми над влажните зони в продължение на 20 години и настоящите национални закони са разработени в съответствие с националните условия.
Оловото се използва в боеприпаси за лов и спортна стрелба и в риболовните принадлежности в продължение на векове. Изчислено е, че всяка година около 44 000 тона олово се разпръскват в околната среда на ЕС от такава употреба: 57 % от спортната стрелба, 32 % от лова и 11 % от риболовните дейности.
Според докладите, които са публикувани по темата, използването на оловни боеприпаси или риболовни принадлежности, съдържащи олово, причинява отравяне с олово на дивата природа. Здравето на хората също се влияе от остатъчното олово, присъстващo в дивеч, убит с помощта на оловни боеприпаси или при манипулиране на оловни боеприпаси или риболовни принадлежности.
Европейската агенция по химикали /ECHA/ публикува обзорен доклад по темата, относно предложеното ограничение на оловото и неговите съединения в боеприпаси за стрелба на открито и в рибарски принадлежности. Според тях, оловото е не само опасно за околната среда, но е също токсично за хората от всички възрасти и засяга различни органи. Оловото може да се натрупва в тялото, главно в костната система, и след това постепенно се освобождава обратно в кръвния поток, дори ако излагането на олово вече е преустановено. Този последващ ефект може да продължи месеци до години след излагането на олово. Експозицията на човек на олово се осъществява по два основни начина: вдишване и поглъщане.
Експозиция чрез вдишване може да възникне по време на:
- изстрелването на боеприпаси и проектили и
- топене на олово за домашно отливане на боеприпаси, проектили и риболовни принадлежности (чрез оловни изпарения и прах).
Поглъщането на олово (като малки предмети или прах) може да се случи чрез:
- пряко поглъщане, поставяне в устата или дъвчене, или
- чрез поставяне на ръка на устата при работа с оловни боеприпаси, проектили или риболовни тежести и примамки. Поглъщането на олово от човека може да се случи и чрез консумация на месо от дивеч, ловен с оловни боеприпаси или проектили, тъй като съществуващите най – добри практики за обработка на месо от
- С изключение на консумацията на месо от дивеч, наличната информация не е достатъчна за правилно количествено определяне на рисковете за човешкото здраве. Оценката на риска се основава на различни проучвания, в които се съобщава за потенциала и действителната честота на експозиция на олово, както и повишените равнища на олово в кръвта, наблюдавани след стрелба, поглъщане на оловни риболовни принадлежности или дейности по домашно отливане. В случаите, когато не са налични европейски проучвания, са взети под внимание данните, генерирани извън Европа. Извършената оценка не установява риск за човешкото здраве или околната среда, свързан с използването на олово в риболовни мрежи, въжета и влакна, в които оловото е вградено/съдържа с в материала, от който са произведени. Поради това не се предлага ограничение за тази специфична употреба. Въпреки това за всички останали подложени на оценка видове употреба в доклада за ограниченията се стига до заключението, че употребата на олово в боеприпаси, куршуми, проектили, риболовни примамки и тежести представлява риск за дивата природа, животните, околната среда и човешкото здраве, който не е адекватно контролиран и трябва да бъде разгледан на равнище ЕС.
Използването на оловни боеприпаси и риболовни принадлежности продължава да бъде широко разпространено в Европа, въпреки документираните му опасни свойства и неблагоприятните последици, както за дивата природа, така и за човешкото здраве. Всяка година в околната среда се разпръскват приблизително 97 000 тона олово: 79 % — от спортна стрелба, 14 % — от лов, а останалата част — от риболовни дейности. Ако приемем, че в момента няма да бъдат предприети допълнителни регулаторни действия, приблизително два милиона тона олово ще бъдат изпуснати в околната среда през следващите 20 години. Счита се, че в ЕС най-малко 135 милиона птици са изложени на риск от първично отравяне с оловни боеприпаси, 14 милиона са изложени на риск поради вторично отравяне, произтичащо от поглъщането на оловни боеприпаси или други оловни проектили, а седем милиона птици са изложени на риск от поглъщане (първично отравяне) на риболовни тежести и примамки.
