Според скорошна оценка в Европа популацията надвишава 120 000 златисти чакала. Това е огромен брой животни, които остават относително незабелязани от европейската общественост, особено в сравнение с вълка, чиято популация в Европа е приблизително едва 17 000.
Реално как златистият чакал се е разпространил толкова бързо из Европа, без да привлече внимание?
В представите на народа ни чакалът заема доста важно място. Това се дължи на факта, че този близък родственик на вълка има добре представена популация в България. Чакалите са сред хищниците, които са разрешени за отстрел, защото нанасят огромни вреди на дивеча и стопанствата. Златният чакал е разпространен от Балканите до Западна Европа и сега се разширява в райони извън бившия си ареал на разпространение, като Франция и Дания. Как се разпространява толкова бързо и какъв ефект ще има са въпроси, на които в момента все още нямаме отговори.
Вълкът и златистият чакал са конкуренти за някои подобни източници на храна. Въпреки това, вълкът е много по-голям от чакала и затова златистите чакали обикновено избягват райони, където вече има силно присъствие на вълци, като Германия. Като цяло, вълкът възстановява баланса в природата и така предотвратява прекомерното разширяване на златните чакали в дадена област. От друга страна, в райони като Балтийско море, Унгария, България броят на вълците е сравнително малък. Популациите на златист чакал там са големи и продължават да нарастват.
През последните години експерти по дивата природа призовават златистия чакал да бъде класифициран като местен европейски вид. Той бавно продължава незабелязаната си експанзия в Западна и Северна Европа. През 2015 г. златистите чакали, които се срещат главно в Северна Африка, Близкия изток и Индийския субконтинент, са регистрирани в Дания и Холандия, а първите сведения за тях в балтийските държави са от 2011 г.
Тази миграция поражда опасения, че златистите чакали могат да имат отрицателно въздействие върху местния дивеч и да бъдат потенциално опасни за ловните стопанства и животновъдите. В резултат на това Естония, Латвия и Литва класифицират златистите чакали като инвазивен, неместен вид. Изследователите на дивата природа в Европа считат, че това е грешка, позовавайки се на генетични изследвания, както и на международно законодателство, което гласи, че терминът трябва да се прилага само когато вид – като миещата мечка в Германия – е бил внесен на територията от хората.
Правният статут на златистия чакал в 30-те европейски страни, в които е регистриран, варира значително. Има пълна защита в страни като Италия и Швейцария, докато в България и Румъния животните се отстрелват редовно. Причините за експанзията на златистия чакал са неясни. Намаляването на популацията на вълци от много части на Европа и разпространението на открити сметища за отпадъци в Източна Европа, които са богат източник на храна, се смятат основна причина за увеличения им брой по тези места.
Характеристика и местообитание на чакала
Чакалът е хищник със средни размери от семейството на кучетата. Името му у нас идва от турски през персийски и санскрит и представлява един от трите представителя на семейството на кучетата, които се срещат в Азия, Африка и Югоизточните части на Европа. Този родственик на кучето има дълги крака и извити кучешки зъби, които са изключително подходящи за лов. Краката му са с големи лапи, което му позволява да бяга бързо, до 16 километра в час. Той е бегач на дълги разстояния.
Значително по-дребният от вълк хищен ловец е дълъг около 85 сантиметра, опашката му до 30 сантиметра, а теглото до 15 килограма. Женската е по-дребна от мъжкия. Тялото му е покрито с груба козина, по гърба и опашката ръждивожълта, а по врата и гърдите сива. По тази причина латинското му име е Canis aureus, в превод Златно куче.
Чакалът не обича обширните гори. Търси гъстите участъци в близост до населени места и по сечищата. Едно от малкото диви животни, които не се притесняват от среща с хората. Характерни са срастванията на двата му средни пръста и в дирите, които оставя са подредени като при вълка. Дължината на стъпката му е 6 сантиметра, а ширината около 5 сантиметра.
Тъй като е много по-едър и силен от лисицата, чакалът я измества от много места и в последните години популацията му у нас е доста многобройна.
Чакалът е моногамен вид, при който двойките се образуват за цял живот. Има своя територия, която маркира и пази. Територията на чакала трябва да бъде голяма, защото приютява и малките, докато създадат семейства и намерят своя територия. Размножителният период е от края на януари до март. Бременността трае 60-63 дена. Малките се раждат от края на март до края на май. Обикновено те са от 4 до 8. Майката ги храни с мляко 2-3 месеца, но още когато са на 2-3 седмици започва да ги храни по малко и със сдъвкано месо.
През есента младите чакали стават самостоятелни и започват да ловуват индивидуално или на глутници от по 2 до 4 екземпляра. Женските достигат полова зрялост на 1 година, а мъжките на 2..
Чакалът ловува както през нощта така и през деня, сам или по двойки, по-рядко на малки групи.
Продължителността на живота им е между 12 и 14 години.
Хранене и семейство
Чакалът е всеядно животно, макар че предпочита да ловува дребни бозайници, птици и влечуги. Понякога обаче се храни с мърша, което му печели славата на санитаря в природата. Ловуването е на слаба светлина, на зазоряване или привечер. Въпреки че е основно хищник, чакалът се храни с и растителна храна. Това са корените и луковиците на някои растения, не се отказва и от някои плодове. В менюто му са дините, пъпешите, ябълките и други.
Видове чакали
Според съвременните изследвания чакалите по видове имат общи външни черти, но не са много близки едни с други. Ивичестият и черногърбият чакал например са подобни, но видът им се е отделил от дивите кучета и вълците преди около 7 милиона години. Златистият чакал и етиопският вълк са от друга група, която се включва към сивите вълци, домашното куче и американски койот.
Кръстоската между чакал и куче дава хибридно животно, което трудно оцелява, защото трудно се размножава, не комуникира правилно и е предразположено към генетични заболявания. Интересен факт е, че кръстосването на вълк с куче дава стабилно поколение, докато чакалът и кучето са генетично несъвместими, тъй като и генетичните заболявания са силно увеличени само след три поколения развъждане при техния наследник.
Златист чакал
Той е един от най-големите представители на вида и единственият извън Африка, който се среща в няколко подвида. Предпочита гъстите иглолистни гори и сечища близо до населени места. Той е пряко свързан със сивия вълк и койота.
Този вид има къса, рошава козина, жълтеникава на цвят, с кафяв край на косъма, като цветът варира според местообитанията. Тези от планинските райони са по-тъмни на цвят. Мъжките златисти чакали са по-едри от женските.
Моногамен е и се размножава през пролетта, като женската ражда от 4 до 8 малки. В повечето семейства има един или двама възрастни, които са от семейството, но не създават свое потомство, а остават като помощници за отглеждане на следващите малки на родителите си.
Ивичест чакал
Този вид прилича на черногърбия на външност, но е с по-широка и къса муцуна. От двете страни на тялото му минават светли ивици, което дава името на вида. Гърбът му е кафяв, опашката тъмна, но с бял край. Мъжкият е по-едър.
Най-едрата му плячка са зайците, но иначе яде дребни бозайници и птици, както и малки влечуги. Не се храни с мърша. Предпочита живи насекоми или дребни животинки.
Черногръб чакал
Този представител на семейството живее в Африка. Той е най-агресивен от всички видове. Убива животни, които далече надхвърлят размера му. Яде и мърша.
Основният цвят на козината му е чарвенокафяв. Мъжкият черногръб чакал е по-ярко оцветен от женската. Гърдите му са бели, а крайниците червеникави. Върхът на опашката е черен.
Освен че нападат всякакви животни, тези хищници дразнят човека, като нападат стадата с овце.
Както повечето диви животни, чакалите могат да бъдат носители на бяс, който се предава на човека чрез ухапване или одраскване до кръв. Тъй като това заболяване не се лекува, животните се отстрелват. За да се предпази човекът, ловците се ваксинират задължително.
Чакалът е най-разпространеният хищник у нас
Ловът на чакали е разрешен у нас целогодишно, за да се поддържа нарастващата им популация. До преди половин век чакали са се срещали само в Странджа и са били защитен вид, но промяната на климата води до експанзията на вида, превръщайки го в напаст. В много страни златният чакал е посочен като вредител и годишно се избиват стотици представители на вида. Тази експанзия на популацията на златния чакал е активирана, защото вълкът е почти изкоренен в Европа. И сега, когато вълкът естествено се завръща в предишната си зона на разпространение, той завладява вниманието на обществеността. Това позволява на златния чакал да разшири популацията и обхвата си, без да бъде забелязан. Факт е обаче, че където има здрава популация на вълци, има поле за здрава популация на златен чакал и балансирана екосистема.
