3. Един от най – големите проблеми за ловните стопанства са бракониерите…
Темата за бракониерството е вечна. Но искам да отбележа нещо много важно и съществено. Покрай африканската чума по дивата свиня, нещата се задълбочиха по отношение на бракониерството. Сами виждате колко често средствата за масова информация разказват за такива случаи. Дават им гласност – стават почти ежедневие. Лошото е, че 70 % от случаите не са публично известни, което не ги прави по- малко проблемни. Намалявайки популацията на дива свиня, увеличаваме бракониерството на другия вид дивеч. Отивайки на лов за дива свиня, в повечето случаи не ги намират и почва да се стреля по всичко което се движи в гората – сърни, елени, друг дивеч, който става поводg за бракониерска проява. Да не говорим за порочната практика – взимаме бележка за отстрел на дива свиня, а отстрелваме сърна, например. Това е сериозен проблем. Затова приканвам ловните специалисти в нашите сдружения да осъществяват по-сериозен контрол при издаването на бележки за индивидуален лов. При техния контрол, да спазват ловищата и мястото за което е издадена бележката, защото откриваме при нашите проверки – издадената бележка не отговаря за района и мястото, за което е издадена. Надяваме с промяната от ИАГ в ДАГ, контролните функции ще се засилят. Недопустимо е органа, който те назначава и да те контролира. Абсурдно е. С преместването на едната агенция към друга – смисълът е такъв да прекратим зависимостите. Да са две независими институции. Имаме си доста проблеми в нашите среди и трябва да ги казваме на глас. С това съм и известен. Казвам това, което хората не искат да чуят, а не обратното. Винаги съм казвам недъзите, винаги съм посочвал проблемите, но така ще бъде и занапред. Трябва да критикуваме, но конструктивно, а не просто да засегнем или да обидим някого. За да бъдат решени проблемите за тях трябва да се говори. Иначе се натрупват и стават много трудно решими.
Освен за бракониерството, искам да обърна внимание към друг проблем и то сериозен – това е зимното подхранване на дивеча. През зимния сезон е най-трудно за животните и ние трябва да се погрижим за тях. Обръщам се към всички колеги това да бъде един много интензивен и отговорен процес, защото да говорим истината, за да има какво да ловуваме, трябва да полагаме необходимите грижи. Трябва да се има предвид не само какво е закупено като количество – фураж и необходимата хранителна база, а как тези количества стигат до хранилките на животните. Фрапантни случаи в практиката много – недопустимо е захранката за дивеча да се използва за изхранване на домашните животни на председателя. И да се изписва, че отива към гората. Това трябва да се прекрати и зависи от контрола. Там, където сдруженията полагат грижи за съответния стопански район, резултатите са видими и целогодишни. Там планът за отстрел се постига на 90 – 100 %, а там където грижите липсват, планът е под 10%. Таксацията е остарял и неверен метод за установяване на количеството дивеч в даден ловностопански район. Абсолютно неефективен, докато планът за отстрел показва реалното състояние и реални резултати.
Друг много важен проблем за нас е количеството на хищниците – чакала навлиза и завзема голяма част от нашите ловни територии и придобива застрашителни размери. Той унищожава целия дребен дивеч и всичко дребно, което се движи в гората и по полето. Скитащите кучета също са сериозен проблем, който не е за подценяване.
Темата са много и обещавам да говорим затова отново.
Всички си мислят, че да бъдеш ловец означава просто да вземеш пушката и да отидеш в гората. Това не е точно така. Категорично мога да твъдя, че най – сериозната организация, която се занимава с реално с грижа за дивеча това са българските ловци. Не е само да отидеш на излет и да стреляш с пушката. С природозащитниците сме като двата полюса на един акумулатор – Не може два плюса или два минуса да работят. Трябва да има плюс и минус, за да се създаде онази положителна енергия, от която всички се нуждаем. За разлика обаче от много организации обаче ние реално полагаме грижи за дивеча в пъти повече. Не искам да обидя никого, но това са фактите. Ако искаме да ловуваме и да имаме успешен ловен сезон, ние се грижим за дивеча.
- Какво ще пожелаете на колегите?
На днешно време достатъчно е да си пожелаем здраве. Но си пожелавам да се отървем и от пандемиите, за да можем да обърнем внимание и наболелите проблеми, които остават нерешени. Както казах Ковид измести пандемията АЧС, но не я унищожи. Пожелавам на нашите членове и на българския ловец – живи и здрави да посрещнем следващия сезон, да имаме повече слука, да имаме нетърпимост към бракониерските изяви. Бракониерството ни отдалечава от истинския лов. На пиедестал трябва да бъде поставен истинският ловец, който е не само високоморален, но и високо отговорен. Аз съм сигурен, че в нашите редици има такива хора все още. И ще се радвам да прочета за тях тук. Надявам се колегите да споделят своите истории, снимки, подвизи, за да вдъхновяват и връщат вярата в това, което правим. НАСЛУКА!
Интервюто подготви: Диана Димитрова
