ЧАСТ 1: ИНТЕРВЮ С АСЕН ПИПЕРКОВ

Новини от БЛРС

Асен Пиперков е роден на 16 октомври 1968 г. в Елин Пелин, където завършва средното си образование. Висшето завършва в Института за учители по практика и автотранспортна техника. Специализира мениджмънт и охранителна дейност и регистрира собствена фирма. Ловец е близо 30 години. Председател на Българския ловно-рибарски съюз от 2009 г.

  1. Всички Ви познават, г-н Пиперков. Начело сте на БЛРС от 2009г. Името Ви се свързва с много дейности, сега взехте под крилото си и списание „Лов и куче“. Как се случи?

– Дългогодишното ни сътрудничество с Георги Боков не беше тайна за никого. Искам да изкажа искрените си съболезнования на неговите близки и роднини. Списанието с годините се превърна в наш официоз. Доста неща публикувахме през него, всичките ни общи събрания, мероприятия, минаха през това списание. В продължение на 13- 14 години ние работим съвместно с изданието на г-н Боков и неусетно то се превърна в един сантимент. След неговата смърт решихме да продължим издаването на списанието, което се оказа доста сложен проблем. Трудностите си заслужават. Аз знам, че нашите читатели ще застанат зад нас. Реално погледнато това е едно от най-луксозните списания на българския пазар. Ще се опитаме да запазим високото качество на изданието, за да продължим неговият път. Според много хора хартиените издания са в историята, но не мисля, че е така. Написаното оставя следа. То се помни. Днес е много лесно и удобно да отвориш сайта, да потърсиш информация, но не бива да забравяме, че нашите издания са колекционерски. Ние ще предоставим един разработен и обновен сайт на БЛРС, но хартиеният носител има място в нашето ежедневие. Или по-точно казано – списание „Лов и куче“ има място в нашия живот! Убеден съм в това. 

2.     Времената са изключително трудни, но какви са плановете Ви за тази година?

Пред нас винаги са стояли сериозни предизвикателства. Всяка година те стават по-сложни и по-сложни. Вече на всички ни омръзна от кризи и пандемии. Те станаха част от нашето ежедневие и ни се отразиха и нас като организация. Африканската чума по свинете /АЧС/ е основният бич, с който се борим от преди пандемията, по време на пандемията. Тя не отмина, просто спряхме да разговаряме по този супер проблем. От там идват и последствията за задивечаването в страната и изобщо за нашето хоби. Популацията на дивата свиня е силно ограничена и намалена в много райони на страната. Освен това се установи, че много от екземплярите, които останаха незасегнати от Африканската чума, са носители на това заболяване и дълги години ще бъдат такива. При настъпването на Ковид пандемията този проблем остана на заден план. Не можем да не споменем, че междувременно имаме и ново правителство и нови идеи. Правят се постъпки за промяна на статута на нашата организация, къде да бъде позиционирана. В момента се действа в посока изваждане на Изпълнителна агенция по горите от Министерството на Земеделието и превръщането ѝ в Държавна агенция по горите. По този начин ние ще бъдем на пряко подчинение на Министър-председателя. Това е една съществена промяна. Ние нашите позиции сме ги заявили в съответните формати. Имахме няколко срещи и с новия министър-председател и с Министерството на земеделието. Предстоят много сериозни промени. Говори се за тотална промяна на ловния закон, но както наблюдавам събитията няма да е в обозримото бъдеще. Пред страната ни има доста по – важни неща, които ще изместят нашите проблеми на по-заден план. Очаквам една много динамична година, доста напрегната във всички направления, която ще видим как ще завърши.