Ловът не е нещо просто! Той е съвкупност от страст, стратегия, упоритост , търпение и много други. Ловът е религия!
НЕЛИ ТЕНОВА, ЧЛЕН НА ЛОВНО-РИБАРСКОТО ДРУЖЕСТВО „СТРЯМА“, Е ОТ ОНЕЗИ ЛОВЦИ, КОИТО ЖИВЕЯТ И ДИШАТ С ПРИРОДАТА, НАМИРАЙКИ В ЛОВА НЕ ПРОСТО ХОБИ, А НАЧИН НА ЖИВОТ. Родом от район, известен със своите богати запаси от пернат и дребен дивеч, тя бързо осъзнава, че дисциплината и отговорността на ловците в нейното дружество са ключови за поддържането на устойчиво биоразнообразие. Полетата около нея са пълни с яребици, фазани и зайци, и тази хармония не е случайна – тя е резултат от грижата и отдадеността на хората, които приемат лова не само като спорт, но и като важна част от опазването на природата.
Преди две години Нели решава да стане ловец – решение, което се заражда по време на работата ѝ в заведение, където сутрин се събирали местните ловци. Слушайки техните вълнуващи разкази за излетите, тя усеща привличането на този начин на живот. Сред тези ловци са и нейният съпруг, както и работодателката ѝ, което допълнително я вдъхновява да се включи в този свят.
С предишен опит в боравенето с оръжие от спортната стрелба и любов към планините, Нели бързо навлиза в лова. Съпругът ѝ я подкрепя напълно, и тя с нетърпение очаква първия си ловен излет. Закупува си оръжие, подходящо облекло и необходимата екипировка, и когато моментът настъпва, вълнението е огромно. Още на първия ден има слука, което само затвърждава решението ѝ да се отдаде на лова.
След като навлиза в света на лова, Нели не спира само с класическите излети. ТЯ започва да участва и в хайки за хищници, като от самото начало иска не просто да наблюдава, а да бъде активна – да участва като викач. Мечтата ѝ се сбъдва и един от нейните другари дори ѝ подарява гончето си – куче, което става нейният неизменен спътник в гората. Още в първите дни на съвместната им работа, те заедно преследват хищници с голямо удоволствие и успех.
ЛОВЪТ НА ХИЩНИЦИ И ДИВИ СВИНЕ СТАВА НЕЙНА ИСТИНСКА СТРАСТ. Едно от най-запомнящите се преживявания в ловната ѝ кариера е първият ѝ излет за дива свиня в любимите ѝ Родопи. Рано сутринта групата ловци попълва документите, провежда инструктаж и се отправя с джипове към високите части на планината. Понеже е гост в района и не го познава добре, ръководителят на лова я оставя на грижата на по-възрастен ловец, който да я разположи на подходящо място. Докато вървят към постовете, той забелязва следи от мечка и решава да я премести на по-безопасно място. Но Нели настоява да остане и да се изправи пред предизвикателството, без страх. Ръководителят на лова решава да ѝ даде тази възможност. Около час по-късно тя започва да чува шумове – счупени клони, тишина, отново шум от листа. ПОДГОТВЯ СЕ ЗА СРЕЩА С ГОЛЯМ ГЛИГАН, НО ВМЕСТО ТОВА ПРЕД НЕЯ СЕ ПОЯВЯВА МЕЧКА С МЕЧЕ. Разстоянието между тях е едва 30 метра. Адреналинът ѝ се покачва, но вместо да изпадне в паника, Нели запазва самообладание. Мечката и малкото ѝ мече минават покрай нея и продължават към колегата, който я е разположил на пост. След като гонката приключва, възрастният ловец отива при нея, очевидно притеснен. „Добре ли си? Видя ли мечките?“ – пита той. „Да“, отговаря тя спокойно, „Бяха само на 30 метра от мен“. „ТОВА Е СЛУКА!“ възкликва ръководителят на лова, когато чува историята.
Тази среща с дивата природа не уплашва Нели, напротив – тя я мотивира още повече да продължи да се развива като ловец. С ВСЯКА НОВА СЛУКА И ИЗЛЕТ ТЯ ЗАТВЪРЖДАВА УБЕЖДЕНИЕТО СИ, ЧЕ ЛОВЪТ НЕ Е ПРОСТО СПОРТ, А ДЪЛБОКА ВРЪЗКА С ПРИРОДАТА. С времето тя се сдобива с няколко оръжия – турски полуавтомат, ИЖ-54, а след успешно преминат курс за подборен лов, купува и карабина Тикка 7×64.
За Нели е ясно, че страхът няма място в природата. Тя вярва, че ловецът трябва да приеме животните и средата, в която живеят, с пълна отговорност и уважение. С подходяща подготовка, знания и дисциплина всичко е възможно.
Макар терените, в които ловува, често да са труднодостъпни и предизвикателни, те са и невероятно красиви, което прави всяко усилие “ заслужено. Ловът не е просто спорт или хоби – той е начин на живот“, споделя Нели. За нея той е дълбока връзка между човека и природата, основана на дисциплина, уважение и грижа за животните. Тя вярва, че истинските ловци не виждат животните само като обект на лов, а и като част от природата, която трябва да се пази и поддържа.
Времето, прекарано в гори и поля, разширява нейния мироглед за живота и й показва красоти, които никога няма да забрави. Среща се с хора, които впоследствие стават нейни приятели. Нели се е научила на търпение и как в тишината, когато е само тя и природата, да успее да събере мислите си. ОСВЕН ТОВА, ЛОВЪТ Й НОСИ ХАРМОНИЯ МЕЖДУ НЕЯ, ОКОЛНАТА СРЕДА И НЕЙНОТО СЕМЕЙСТВОТО. Тя започва да учи децата си как да опазват природата и животните и им разказва какво всъщност е ловецът. Надява се те да продължат традицията като нея и съпруга й.
НЕЛИ ВЯРВА, ЧЕ КАКТО В ПРИРОДАТА, ТАКА И ПРИ ХОРАТА ТРЯБВА ДА ИМА БАЛАНС И ТОЛЕРАНТНОСТ КЪМ ЖЕНИТЕ ЛОВЦИ. Тя подчертава, че много дами са се отказали именно заради дискриминацията, с която са се сблъсквали, но има и такива, които не се предават. Те се борят да отстояват уменията и потенциала си, успявайки да заслужат своето място в този традиционно мъжки свят. Нели отбелязва, че все по-често среща жени ловци, които мъжете са започнали да приемат с уважение и респект.
В БЪДЕЩЕ НЕЛИ ИМА АМБИЦИЯТА ДА СЕ РАЗВИВА ОЩЕ ПОВЕЧЕ В ТАЗИ НАСОКА. Една от нейните големи мечти е да срещне вълк и да постигне трофей. Освен това, тя има желание да премине курс за ловен водач на едър дивеч, за да прекарва повече време в гората и да обогатява знанията си. Тя вярва, че ролята на ловеца не се ограничава само до ловуване, а включва и опазване на природата – грижа за горите, полетата, водите и техните обитатели. Затова за нея ключово значение има разселването на дивеча и осигуряването на достатъчно храна за животните.
Нели Тенова е пример за съвременен ловец, който не само се наслаждава на спорта, но и поема отговорността да пази и съхранява природното богатство. Тя олицетворява духа на истинския ловец – дисциплиниран, уважителен и отдаден на природата.