ЛОВЪТ НА ВОДОПЛАВАЩ ДИВЕЧ ЗАПОЧВА ОТ 1 ОКТОМВРИ И ПРОДЪЛЖАВА ДО 31 ЯНУАРИ. Чакаме патиците и големите белочели гъски преди зазоряване и след свечеряване, когато видимостта е минимална. При снеговалеж и при изключително гъста мъгла стрелбата по тях е по-трудна, но това не отказва патичарите, защото те знаят, че тогава птиците летят по-ниско и вероятността да бъдат засегнати от дробинките е по-голяма. Едно от условията да свалим патица е внимателно да наблюдаваме небето. Птиците връхлитат внезапно, но бързо отлитат, ако маскировката на ловеца не им хареса.
КЛАСИЧЕСКО ПРАВИЛО Е ДА СЕ СТРЕЛЯ, КОГАТО ПАТИЦИТЕ СЕ СНИШАТ. От правилния стоеж зависи дали снопът сачми ще порази цел в ятото или ще го прогоним. И патици, и гъски имат отлично зрение. Доловят ли най-малката нередност, кривват към по-тих от „навлеци” водоем. Лафът „тъпи като патици” е изключително незаслужен спрямо едни от най-наблюдателните птици. Вероятно е измислен от каръци, останали капо след множество халосни изстрели.
КАК ДА УЛУЧВАМЕ ДИВИТЕ ПАТИЦИ И ГЪСКИ? Правим суха тренировка на терена с оръжието и се целим във въображаема цел. Ще се уверим колко са ограничени движенията ни вляво или вдясно. Стол с въртяща седалка, позволяващ да се обхожда с цевите движението на патиците дава абсолютен сектор на стрелба от 360°. Изобретението е хитроумно, но дали ще ни направи стрелци от класата на Вилхелм Тел? По-вероятно е стрелбата от седнало положение да ни превърне в звездобройци, ако не сме избрали точното място под средата на въздушния поток на птиците.
МАСКИРОВКАТА ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯ ЕДНО КЪМ ЕДНО НА ЛОВНИЯ ТЕРЕН. В заснежено поле сливането с терена става с бял костюм, тип финландски разузнавач. Чаршафът помага, но трябва да се има предвид, че на патиците и гъските не им убягва и най-малката подробност. Прикритието се строи от царевични стъбла, подръчни клонки и накрая му се намята камуфлажна „риза”. Сертификатът – нещо като акт 16 при строителите – го дават водоплаващите. Ятото кръжи над ловеца, скрит в прикритието и чак когато се успокои, подпечатва слизането над главите на ловците „със или без забележки”.
Често птиците се изсипват във водоема вретеновидно, бързайки да измият крачета от калната дневна разходка в полето.
ГЪРМЕЖЪТ ПО КАЦНАЛИ ПТИЦИ НЕ Е ГЕРОЙСТВО.
Животинките се гърчат в снопа от сачми като пред взвода за разстрел на Маркесовия полковник Буендия от „Сто години самота”. А след пукотевицата дратхаарите и ретривърите треперят от възбуда като предусетили влизането в ледените води.
МЛАДИТЕ ЛОВЦИ ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ, ЧЕ ПАТИЦИТЕ СЕ СТРЕЛЯТ САМО В ПОЛЕТ. Когато ятото приижда са ни нужни две глави и четири очи, за да се ориентираме как да подходим към летящите мишени. Те стремглаво се насочват към водоема най-после да вземат своята баня. Ако не сме ги видели на секундата и не сме ги подвели най-малко на метър пред човките с цевите, само ще изхабим патрона.
ТАЙНАТА НА УСПЕШНИЯ ИЗСТРЕЛ ТУК Е НЕПРЕКЪСНАТО ДА СЕ ИЗВЕЖДАТ ЦЕВИТЕ ПРЕД ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА ЦЕЛ. Заковем ли оръжието на едно място – сбогом патици. Тези, които натиснат спусъка навреме, са майстори в стрелбата на дивите обекти. На ловец на един излет сеполагат до 3 големи белочели гъски а от дивите патици, обект на лов – до 5.
Най-чест гост по блата и водоеми е зеленоглавата патица или пловката (Anas platyrhynchos). Следват фишът (Anas Penelope), шилоопашатата патица (Anas acuta), лятното бърне(Anas guerguedua), зимното бърне (Anas crecca), по-рядко клопачът (Anas clyeata) също могат да ни изненадат на прикритието. На лов като на лов. Видовете патици и гъски не гонят разписание.
Птици от различни породи често накуп.
НАЛАГА СЕ НЕПРЕКЪСНАТО ДА СМЕНЯМЕ ПАТРОНИТЕ, А ДОРИ ИЗЗАД ЗАСЛОНА ВСЯКО ДВИЖЕНИЕ СЕ ОТЧИТА ОТ ТЯХ. Добра работа вършат усреднените номера патрони – №5 за дясната и №3 за лявата цев.
Мъжката зеленоглавка денем и по здрач се разпознава, освен по мастиленозелената глава, жълтозелената човка и по завитите къдрици на две-три пера, а и по това, че лети и излита шумно, а пък женската не може да се сбърка – тя е скромно светлокафява. Мъжкарите са по-едри, женските пазят линия и не надддават повече от 1,2 кг, но са по-вкусни. При ясно небе се изчакват, докато им видим окото, според майстора на този лов Дончо Цончев!
ПРИ ПОПАДЕНИЕ НА ПОНЕ 4 САЧМИ (ПРОСЛОВУТОТО ПРАВИЛО НА ФРЕНСКИЯ БАЛИСТИК ШАРЛ ЖОРНЕ) ПАТИЦИТЕ СА РАНЕНИ СМЪРТОНОСНО И ПАДАТ КАТО ОТСЕЧЕНИ С ЧОВКИТЕ НАДОЛУ. Универсалните сачми за този лов са № 3, но при мъгливо време и нисък полет майсторите стрелят с № 5-ци и № 7-ци с диаметър 3 и 2,5 мм. Лоша е слуката, когато зеленоглавките летят по посока на вятъра. Тогава скоростта на патицата надвишава 20-30 м в секунда и ловът й изисква мигновени изпреварвания от една-две дължини на пушката.
ШИЛООПАШАТКАТА СЕ НАРИЧА ОЩЕ КРЪНКУРА, (КЪЛКУЙРУКА) ЗАРАДИ ЗВУКА, КОЙТО ИЗДАВАТ МЪЖКИТЕ – „КРЪН-КРЪН”. Тя е с дълга и грациозна опашка и размах на крилете около 85 см. Краката са на цвят тъмносиви „ботушки”, такава е и човката. Прехвърчат тежко, спокойно, но не са гмуркачи. Тъй като ятата им летят по-ниско от зеленоглавките, шилоопашатките са предпочитана тръпка. Има ги по бреговете на езерата Вая и Атанасовско край Бургас – там са любимите им гнездилища. Наблюдават се епизодично и край Любенова Махала, Новозагорско.
ФИШЪТ (СВИРАЧКА, ФИЙОВЕЦ, САКАР) Е ЧЕСТ ГОСТ НАД РЕКИТЕ ИСКЪР, ЛЕСНОВСКА, МАРИЦА, СТРУМА, ВЪДИ СЕ В ИЗОБИЛИЕ НАД ВСИЧКИ КРАЙДУНАВСКИ БРЕГОВЕ ОТ ВИДИН ДО СИЛИСТРА. Фишът е с патент на „птичи хеликоптер”. Разпознава се с по-късите криле и почти вертикалното излитане. Мъжките в брачното си оперение са със златистожълто чело, тил и теме, със сиви хълбоци и гръб, черни и искрящо бели шарки по крилата, видими по време на полет, а също и в покой. Женските са с ръждивокафява гуша и синкав клюн. Нападат реки и водоеми с дружно изсвирване „фиу, фиу”. Все едно апаши ни подвикват: – „Ей, дайте писта, че бръснеме!” Мъжкарите носят към кило и половина, женските по-малко. Стреля им се със сачми петици или шестици.
КЛОПАЧЪТ (НАРИЧАН ОЩЕ ЛОПАТАР В ДОБРУДЖА) НОСИ ИМЕТО СИ ОТ ЛОПАТЕСТАТА ЧОВКА. Лети бавно и шумно и не се гмурка. Мъжкарите кряскат „кво-кво-кво”, сякаш са вечно смутени от нещо си. Разпознават се по черната глава и шия със синьозелен метален блясък. Гърбът им е кафяв, плещите – бели, надопашието и подопашието – черни, гушата е бяла, долната част на гърдите, коремът и слабините са червенокафяви. Гнезди около водата под прикритието на храсти или висока трева с тръстикови масиви, трудно достъпни заливни гори от върба и бяла топола главно в резервата „Персина”, водоемите около София и в Атанасовското езеро.
И лятното, и зимното бърнета са с тегло 300-500 грама. Имат размах на крилете около 63 см. Летят по двойки и се разпознават по дългите шии. Някои стрелят между тях с очакването сачмите да поразят повечко бърнета. На такива стрелци бърнетата дружно им помахват за „сбогом”. Ако, недай Боже, разсеяна сачма засегне бърне, то, като истински дяволит чаровник върти номера: гмурка се в дълбокото и изплува на тихо и потайно място в очакване на края.
ЗА ДА НЕ ГУБИМ ДИВЕЧА, ТАЙНАТА Е ПРОСТА. Прицелваме се в полет в едно-единствено бърне, а след изстрела могат и да цамбуркат няколко. Слука, за това мечтаем.
Зададе ли се привечер птичата ескадрила, им се заканваме, притаяваме дъх и гледаме да спазваме условията на джентълменския лов: гърмим птиците само в полет!
Действащият Правилник за приложение на Закона за лова и опазването на дивеча позволява ловуването на „диви патици, гъски и ДРУГИ водоплаващи видове от 1 октомври до 31 януари”. Буди недоумение свободата, с която някои колеги тълкуват „и други”. В Червената книга на Република България са описани 25 вида застрашени от изчезване водоплаващи птици. В това число попадат много видове потапници,, сивата патица и червеношията гъска.
ДА ПРИПОМНИМ НЕЩО МНОГО ВАЖНО.
В патичарския лов не трябва да се лакомим.
Ако отстреляме дори една патица от вид, който разпознаваме в полет, трябва да викаме „Ура”! Непознатите най-вероятно са защитени или изчезващи видове. Затова ги пускаме да си летят!
Димитър Стоянов
Източник: Списание „Лов и куче“