Малко след това се явихме на изпита за ловни постижения VGP в Германия и Доктор Ду Литъл отново не ме подведе. Благодарение на помощта на нашите прекрасни приятели от Германия, г-жа Юта Фрицше и г-жа Кристин Логес, през 2018г. в Германия Доктор Ду Литъл се яви и успешно положи изпит по работа на 20-часова кървава диря, отново за първи път в българската история на курцхаара.
По-важното е, че с този свой успех Доки постигна невероятното: той изпълни всички, извънредно строги изисквания за допускане до изпита с най-голяма стойност и важност, изпита за елит от елита на породата Германски Курцхаар, както е записано в правилника за неговото провеждане – Dr. Kleemann. Имах основни познания за това, колко е сложно и трудно. Dr. Kleemann се провежда от 1939 година и досега има 46 броя издания. Въпреки критериите за селекция на допуснатите до участие кучета, статистиката показва, че едва около половината от тях успяват да издържат. Като добавите към това, че повечето от кучетата се водят от водачи с богат опит, можете да си представите какво ми е струвал куражът да запиша кучето си и със своя нулев опит да се явя на изпита – на 12 октомври 2018 година пристигнахме във Фиол, Северна Германия.
Както на футболните запалянковци, така вече и на приятелите на курцхаара в България стана ясно, че Господ е българин…..
Преди да бъдат допуснати до работното изпитание на Dr. Kleemann, всички кучета трябва пред съдийска комисия да защитят оценката си за екстериор. Ако някое получи по-ниска оценка, то не се допуска до по-нататъшно участие. Нашият Доки потвърди предварителната си оценка Vorzüglich (превъзходен) и бе нареден на четвърто място по екстериор измежду 60 участващи мъжки кучета. Едва ли мога да опиша вълнението си, че родено вкъщи кученце получи толкова високо признание за породния си тип. Мечтата ми беше постигната – явихме се. Дори и надхвърлена – влезнахме в петицата на красавците.
На следващия ден започна изпитанието по работа на поле и вода. Зная колко строги са изискванията на съдийските групи и бях наясно, че всяка грешка е елиминация и нямах големи надежди, но пък вярвах на кучето си. А Доки реши да покаже колко много може. На полето се справи безупречно и бе допуснат до работа във вода. Там започна неговият истински триумф. Вместо да коментирам бих искала да цитирам оценката на съдиите, която те дават за всяко куче под формата на кратко изложение: „С една команда изпълненият с ловна страст бял мъжки влезе във водата, в която имаше обширни, обрасли с тръстика участъци. За кратко провери папура пред водача, а след това през водното огледало отиде в противоположната гъста тръстика. Там той търси планомерно и упорито, на широко, без каквото и да било въздействие, като нееднократно намери водни кокошки и патици. Тъй като след предходния лов все още би могло да има ранени патици, постоянното, упорито и абсолютно независимо търсене на кучето не беше спряно и Доктор Ду Литъл успешно завърши добрата си работа след 40 минути […]“.
Така, два пъти оценка 4h за работа във вода …. невероятно…. В крайна сметка, с равен резултат, но тъй като е по-голям на възраст, той отстъпи първото място, но се нареди на 2-ро място (комплексно работа + екстериор) и получи най-високата и мечтана за много от стопаните на курцхаари титла KS.
Надали има смисъл да казвам, че за първи път куче, произведено в България, не само се явява, но и издържа изпитанието Dr. Kleemann, при това с толкова висок резултат. За себе си с нескрита гордост запазвам правото да кажа, че съм първият българин с такова постижение. Просто ще пожелая на всички приятели на курцхара в България в най-скоро време това да бъде повторено.
Не по-малка стойност за мен, като развъдчик, имат и постиженията на другата порода кучета, която развъждам, германски дратхаар. И отново имахме късмет. Наш приятел малко непредвидено за нас ни даде кученце, шоколадовата още по-дяволита Alexa v.d. Fuchswiese.
Дъщерите й Берета и Велвет имат не малко постижения в изпитания и състезания, а тяхното поколение, вече трето коляно от линията на Алекса, е на бял свят и дава надежда. Много от тях успешно покриват изискванията за развъждане и три имат прекрасно представяне на най-авторитетния за породата международен изпит – Hegewald. Най-голям беше успехът на Гая от Наслука: класира се на 14-то място, засега най-високото, заемано от произведено в България куче.
Продължаваме и успешното представяне на международните изпитания, 5 от родените вкъщи курцхаари са се явили на ИКП, както и на проведени в Германия или пред съдии от Германия изпитания Дерби, Золмс, майсторски. Тази година на 19-20 октомври в Аален, Германия, за трети път успешно издържах майсторски изпит VGP с първи приз с внучето на Бора и Доки – Индикатор от Наслука.
Не мога да преценя дали за тези петнадесетина години съм станала много добър ловец, със сигурност натрупах достатъчно опит, за да приема мотото за развъждане на германските породи кучета: от лова към типа. Не мога да преценя и дали съм добър развъдчик. Малко нескромно звучи, но със сигурност мога да кажа, че съм българският ловец и водач на ловни кучета, който успешно и нееднократно с произведени от него самия кучета се е явил и издържал изпитания за кучетата за ловно използване, включително и на най-големите международни форуми за съответните породи: Hegewald, IKP, Dr. Kleemann.
Особено много се радвам, че всяко следващо поколение от нашите кучета показва устойчиво повторение и запазване на търсените от мен ловни качества; както и че поддържаме близки връзки с много голяма част от стопаните на нашите кученца. Няма да скрия, че най-голямото удовлетворение за мен е тяхното доволство от ловните постижения и радостта им от живота с ловните им другари, чийто път е започнал от вкъщи. Истинско признание е, че поне един-два пъти седмично телефонът звъни и се обажда някой от приятелите, за да се похвали с какво го е зарадвало кутрето му … или да се оплаче каква нова пакост е сътворило – да се порадваме или да се посмеем заедно…
Най-сърдечно благодаря на всички, които отглеждат произведени от нас кучета за грижите, времето и старанието им и им желая много щастливи моменти както в лова, така и в живота с техните ловни приятели!
Автор: Татяна Ангелова, ЛРД „Средногорец“ – гр. Брезово.
Снимки: Т. Ангелова
Източник: Списание „Лов и куче“