От първия изстрел до международните успехи
Както се казва, с какъвто се събереш, такъв ставаш. Често ходех с мъжа си на лов, просто за разходката, с неговия курцхаар. Много обичах кучето, но видeше ли мъжа ми – забравяше за мен. Постепенно в моята глава узря идеята за лов и куче. Мислих…мислих какво куче би ми „паснало“ и избрах породата.
Първите си самостоятелни стъпки в лова направих като „скок в тъмното“. Единствената ми мотивация беше кучето ми да живее пълноценно и щастливо. Малкият шоколадов лабрадор Bright Light of Moscow Victory Day – веднага става ясно защо го наричахме Льошко – стана част от нашето семейство през далечната 2007 година. Докато растеше и ни радваше с неповторимите си чар, умения и щуротии, все повече се убеждавах, че животът на Льошко е изпълнен със смисъл, когато търси или преследва дивеч, било то в полето или във водата. Скоро след това взех ловния си билет и така започна тази история.
Вероятно всички ще помислят, че е „ловджийска партенка“, но не е. Всеизвестно е, че най-голямата страст на лабрадора е ловът на патици. Първият ми ловен излет беше през октомври. Чакахме прелет на гълъби, а след това вечерния прелет на патиците. Гълъби нямаше. Събрахме се с колегите на раздумка и изневиделица (макар все още да бяхме на място, където патици не минават) право към нас, просто от нищото, лети патица. Кой с изненада, кой за майтап, колегите ми извикаха: „Стреляй!!“. Вдигнах пушката … и първият ми изстрел на първия ми ловен излет проехтя. Патицата се сгъна, събра крила и тупна в близкия гъстак. Льошко седеше до крака ми. Втурна се и след минута, важно и тържествено донесе патицата. Очите му пръскаха звезди от щастие и гордост.
С всеки следващ ловен излет с Льошко заедно се учехме да ловуваме. Не спирах да се учудвам колко бързо и успешно той се превърна в безупречен ловец. Вероятно, някои колеги си спомнят шоколадовия „мечо“. С него участвахме и на първите работни изпитания за лабрадори през 2011 на Широка Поляна.
Лабрадорите трудно понасят горещините, затова твърдо бях решила, че повече няма да имаме лабрадор … докато не видях Орбис (Shankov’s Empire Orbis your world). Който се е докоснал до лабрадор, ще ме разбере.
Едно желание дълго време ме „човъркаше“: Любимата ми ловна порода, курцхаар, но не какъв да е, а бял на цвят, пък те се срещат рядко. Имахме късмет и година след Льошко в семейството ни дойде Bora vom Balkanite, бяла-беленичка дяволита хала. Навсякъде бяхме заедно с кучетата – в офиса, в кварталната кръчма, на море, на лов, на изложби, състезания, турнири …
С Бора постигнахме множество успехи. През тези години у нас започнаха да се провеждат изпитания за ловни кучета по немската система. Решихме да се пробваме и ние, защо пък не?! Явихме се на изпитанието ловни постижения (VGP), т. нар. „майсторски“ изпит. Нашата Бора не само издържа, но стана победител на изпитанието през 2010 година – първият български курцхаар, положил този изпит.
С времето се убедих, че една от главните причини за успехите на кучето е генетичната памет, която то носи от многото поколения правилно селектирани, развъдени и обучени кучета.
Всичко това събуди интереса ми към развъдната работа, а не предполагах колко трудна е задачата, с която съм се захванала. Водех кучета на всякакви изпитания, състезания, изложби, без да пропускаме и ловните излети. Трупах знания и опит, пробвах се да ги приложа на практика и все повече се убеждавах колко е важна информацията за подбора на развъдните двойки. Такава най-удобно е класифицирана на базата на резултатите от развъдните изпитания на кучетата. За съжаление, българската киноложка традиция не използва този метод и затова се запознавах, изучавах и използвах системата, която прилагат развъдните клубове на породите в държавата–„майка“ на тези породи – Германия. Основният ми принцип е, грубо казано: качество, а не количество. Това ще рече, че правя малко на брой, но внимателно подбрани връзки.
Създадох развъдника си „Наслука“ за породите лабрадор, курцхаар и дратхаар през 2013 г. с основната цел да продължим линиите на нашите кучета, като затвърдим, а защо не да подобрим техните качества при най-стриктно спазване на клубните и международни правила.
Както първия си ловен изстрел и трофей, така и първото кучило приемам като подарък от съдбата. Приятелите ми обичат да се шегуват, че всичко това е „късметът на начинаещия“. В същия дух – съдбата и късметът обичат подготвените.
След дълго проучване, с помощ и съвети от приятели, опитни кинолози, от връзката на нашата Бора с Conan KS Seehof вкъщи се родиха 9 малки курцхаара – те намериха добри стопани и заедно с тях, в продължение на много години се радвахме на ловните им постижения. Кутрето, което остана при нас, се роди последно и кръстницата му, нашата приятелка д-р Гергана Чернева, му даде името Доктор Ду Литъл, а в моята глава започнаха да минават идеи и въпроси: дали пък е възможно кучето да бъде едновременно и домашен любимец, и ловно куче, и добър състезател, ама и красиво.
Както майка му Бора, още от малък започнахме да го водим на всякакви мероприятия, но вече с ясна идея – да успеем поне да се явим за най-високата титла в света на германския курцхаар, KS (Kurzhaar-Sieger). Така започна пътят на първия (засега е само той) развъден в България германски курцхаар, който я завоюва, нашият KS Doctor Do Little.
Голяма гордост за мен беше представянето му на изложбите European Dog Show през 2012г. в Букурещ, Румъния, и на World Dog Show в Унгария през 2013 г. – и от двете се върнахме с титли за екстериор. Той получи Cruft’s квалификация и през 2014г. в Бирмингам, Великобритания, беше допуснат до участие на зеления килим на Cruft’s.
От красота – към работа. Поставихме си следващата цел: IKP (Международен изпит за курцхаари). През 2017 година в Кечкемет, Унгария, се проведе 28.IKP, организиран и провеждан всяка нечетна година от Световния съюз Германски Курцхаар. Доктор Ду Литъл и един от неговите синове – Каспър от Наслука покриха критериите за допускане и успешно издържаха работата в поле и във вода в изцяло нова за тях обстановка.
Автор: Татяна Ангелова, ЛРД „Средногорец“ – гр. Брезово.
Снимки: Т. Ангелова
Източник: Списание „Лов и куче“