ЗА СЛУКА БЕЗ НОРМА КОЙ ЛОВЕЦ НЕ МЕЧТАЕ, НО НЯКОИ ПРЕДПОЧИТАТ „ЗАСЕГА”
По колко пъдпъдъка можем да стреляме на ловен излет? В закона е фиксирано – до 15 на излет. Старите пушки или „чичковците” не направят ли бройката до 9-9.30 часа скатават оръжието и към ловната хижа. Младоците им се чудят на акъла и не спират да шетат из полето с едничката мисъл да закачат на висулката колкото може повече пъдпъдъци, докато излъскат до мозъка на костите ловната краста.
В Закона за лова от 1885 година отстрелната норма на пъдпъдъците не била твърдо фиксирана, но авджиите знаели, че не бива да бият повече от 30–на ден. Ловувало се всеки ден – няма делник, няма понеделник. Други не жалели патрони и ги пукали, докато вече не се вдигал нито един. Георги К. Христович – бащата на ловното дело у нас, издател на сп. „Природа” и на сп. „Ловець”, като пръв председател на ловната организация, виждайки че авджия тъпче торбата с пъдпъдъци до скъсване, се гневял: „Ехе-ей, приятелю, убитите не люпят!” „Какво пък? Има ги, ще ги бием!” – закачали се „любезно” стрелците.
През 1890 г. веселите и симпатични „соколи” на Софийското ловджийско дружество завещават на поколения ловци десет ловни заповеди, едната от които гласи: не бъди лаком и според това не убивай над определената норма. Но още в зародиша на ловното движение повечето изповядвали оптимизма на все още неродения литературен герой Мечо Пух: „Колкото повече, толкова повече!” Наказанията за ловни прегрешения били символични и в шегаджийски стил: „Два бутоя бира и един пуяк с армея”.
В днешния закон за лова и опазването на дивеча, член 87 е записано: „Който превиши нормите за отстрел, определени в правилника за прилагане на закона, се наказва с глоба от 50 до 500 лева, а дивечът се отнема в полза на държавата.“ През 70-години на Ловен съвет с гласа на тогавашния председател на БЛРС полковник Христо Русков – светла му памет – обсъждайки отстрелната норма на пъдпъдъка, дейците умуват и отсичат: 16 на излет са множко, а 14 – недостатъчно. И заковават на цифрата 15? Дали с логиката, че тази бройка ще е достатъчна за ловците да натрият тръпката за ден или заради половината от някогашните 30? И до днес не е ясно.
А у нас чудеса с пъдпъдъка стават непрекъснато. На 29 август 1902 година облак от сладкогласни птички с неизброимо количество пъдпъдъци катастрофирал в телефонните и телеграфните жици на София, а които накацали по тях умирали от задушаване.Същата привечер от запад се завихрила буря. Пъдпъдъчите ята обърнали на юг. Столицата, която светела като северно сияние, потънала в непрогледна нощ. Измамени от капана пъдпъдъчите ята се заудряли в стълбове, фенери, високи сгради, а стражари и минувачи не смогвали да ги събират с шепи. Семейства излезли по нощници и ги ловували по дворове и градини. Малчугани завършвали пъдпъдъчия погром и в околностите на София чак до вечерта на следващия ден.Ловци с пушки и кучета, без да гръмнат нито веднъж уловили по 40, 50 и 60 пъдпъдъка. От 100 до 1000 пъдпъдъка отнесли по домовете най-упоритите, а на подбив бил всеки, прибрал 10-на или 20 птички. От погрома намазали кучета и котки. Из бурените те ловели зашеметения деликатес, така че не само софиянци могли да се облажат с деликатесен улов. На следващия ден един пъдпъдък вървял на женския пазар по 10 стотинки, но никой не поглеждал. Вместо това за пръв път се появили буркани с извънземното месце.
Пъдпъдъче нашествие в столицата е имало и по-рано – през 1892 година.Тогава облакът от една-две „ескадрили“ се приземил край бостаните при скотобойната и общо взето останал невредим. Докато софиянци ловели пъдпъдъци с ръце, край Горна баня отседнало ято от 50 сиви яребици, а над Курилския манастир били забелязани стотина бройки. Ловци им изпразнили по някоя цев, но въпреки че бутнали само няколко, останали доволни, само отстреляните яребици – не.
За слука без норми и ограничения кой ловец не мечтае. При дивата свиня може да се вземе „колкото, толкова” – норма няма. При пъдпъдъка са 15 на излет. От нескончаемите „перестройки” и прегрупирания на ловното стопанство кодът на пъдпъдъчия взрив и до днес остава загадка. Специалисти и биолози се надпреварват с прогнози за благоприятната година – кога прелитат и как се задържат пъдпъдъците, но мненията им се припокриват с играта на „тука има, тука нема”, а причините за пъдпъдъчия недоимък се тълкуват с кишата и „Гришата”, пороите, безводието, укритията, горещините, маловодието.
Природата си има свои закони, впримчени в неотменни правила. Как да си обясним, че открай време в районите по Черноморието около Шабла, Балчик, Варвара, Синеморец и Резово пъдпъдъците сякаш са намерили своя оазис. Там първият излет им е повече от ясен и тръпката е заради традицията да се излезе и да се гръмне по някоя и друга птичка. Дали затова пъдпъдъците не ги напускат и наред с излета през декември на диво прасе, отново прехвърчат пред дулата на оръжията като щастлива атракция.
И в Ковачевци, Софийско, по–миналия август, не мина без чудесии. Трима юнаци с мощни мераци загряха до червено цевите на чифтетата, отстрелвайки за два излета близо 600 пъдпъдъка, според „честна пионерска” на бившия председател Йордан Духалов. Ако все пак се почешем по тила и съкратим последната нула, сметката, че появи ли се пасаж, сърце ловно не трае и винаги изникват ловджии да опровергаят фиксираната отстрелна норма от 15 пъдпъдъка дневно.
Въпросът: „Защо 15, а не, например 20 или 10?” не е на дневен ред в ловното законодателство. При старите ловци и един отстрелян пъдпъдък, и петнадесет са „кяр” и тръпката от излета е налице. За младите ловци един пъдпъдък на висулката е нищо. Затова ги думкат, докато не напълнят торбата. Но миналото отдавна е минало. Тези герои са дочули, че прелетният дивеч е дар Божи и защо да броят птичките, когато турските комшии им залагат мрежи ги ловят при обратния прелет?
На въпроса много ли са или малко 15 пъдпъдъка на излет отговорът е ясен: това е засега законната норма. Пъдпъдъкът е не само неповторима тръпка, той е и неповторима гледка. Когато литне, по-добре е да знаем: „Колкото по-малко, толкова повече” и всички въпроси относно отстрелната бройка тутакси ще отпаднат.
ДИМИТЪР СТОЯНОВ
Източник: Списание „Лов и куче“