Птичият „Арлекино” е изчезнала птица у нас и си струва да бъде възкресена и аклиматизирана
По време на ЕКСПО´81, проведено от 14 юни до 12 юли 1981 година в Пловдив, във витрината на Турция бе „кацнал” препарат от странна птица: пъстра, мургава, оригинална. Птицата наподобява яребица или кеклик, но не беше нито едното, нито другото, а не притежаваше и медно бронзовата нагръдна огърлица на фазана. А пък им е сродник.
Известен още като обикновен франколин, турачът надминава по ръст кеклика. Птицата спада към рода на франколините от семейство кокошеви, от които днес са познати 41 вида, 35 от които са жители на африканската шир, 5 обитават и азиатските простори. Китайският франколин (латинското му наименование Frankolinus в превод означава изрисуван, нашарен) е точкуван с бели петънца. Развъждат го като декоративна птица в кафези. Аклиматизиран е в Мадагаскар. Капският турач от капските провинции на бившата ЮАР все още е причисляван към списъка на европейските птици, макар отдавна да е напуснал континента. В унгарската степ е открит артефакт на турач отпреди 1,8 млн. години.
Петлето е с такава мотивираща ловеца шарения, че перушиненият му костюм ни се струва като на някакъв птичи Арлекино. На тегло турачът е около 400 – 550 грама, като кавалерите са по-представителни в категорията си и натежават с около 50 – 100 грама повечко. Представа за ръста им дават мерките: 31 – 34 см дължина, крилото от рамото до края е 17 – 18 см, а крилният размах обхваща 50 см. Дамските стандарти отстъпват с няколко сантиметра.
Кръстник с името франколин муе пътешественикът Марко Поло. През 1303 г. пътешественикът за пръв го споменава с това наименование, което после прониква във френската литература. Дори в онези времена този дивеч е бил пазен от бракониери, затова умалително е употребена италианската дума „франко”, в смисъл, че е смело, рисковано и опасно ловуването му.
В Русия е пускан още в 1880 г. на о-в Сара в Каспийско море и сега вече е окупирал всички подходящи кътчета там. По времето на СССР успешно е преселен в Багара (днешен Туркменистан), в Задкавказието – междуречието на р. Кура и Аракс, долината на р. Агричай и Апазани (днешен Азербайджан). Разселвал се е и в южните полезащитни горски пояси в Прикаспийската зона и покрай Главния Туркменски канал. Как са успели руските ловни деятели да задържат турача?
На първо място – регулирали са дивите котки, неговите смъртни врагове. Осигурявали са зимно подхранване чрез излавянето им в топли волиерни „апартаменти”. Днес турачът се разхожда в обширна азиатска площ: из Арабския полуостров, Мала Азия, част от Иран и Ирак, Афганистан, част от Пакистан, Средна Индия. Северната граница на ареала включва най-южните райони на Русия, където е бил развъждан изкуствено.
В Испания турачът е бил внесен от владетелите на Каталуня и е защитаван по средновековните закони и наредби от 1333 г. до 1456 г. Преди това е изчезнал от Русийон, Южна Франция. Но пък се е запазил доста по-дълго край Лерида (Североизточна Испания) и около Валенция, докато през 1830 г. последният бил изяден на монашески обяд. От Испания птицата била пренесена и по Балеарските острови. На Апенинския полуостров турачът става имигрант през династията на Медичите и се застоява около Тоскана, по-дълго в Южна Италия. „Възкресен” е бил на остров Сардиния и в Сицилия е просъществувал като дивеч чак до 1880 г. Последните му известни крепости са били Кастелверано, Калтаджирона и Терра Нова, където издъхнал като италиански вид в 1867 г. В сбирката на Зоологическия музей на Република Армения се пази екземпляр от Парзудаки, Гърция, от края на ХIХ век. Днес е запазен като закрилян вид на остров Кипър, но само в областите Пафос и Карпас. Причината за европейското му изчезване е една: желан и вкусен вид, на който повсеместно се е ловувало.
Турачът е несръчен в летенето. „Настъпен” от ловци, ракетно се изстрелва нагоре и от височина 2,5 м с почти прав полегат полет се приземява сред треволяка. Това го прави лесен прицел. Азиатските бракониери го ловят било с примки, било с мрежи или с изкопани ями с фалшив люлеещ се покрив, умело замаскиран с треви. Там турачът пада жив.
Женската е плодовита и многодетна майка – снася 7-10 крушовидни яйца. Мъти ги сама, според едни 16-18 дни, според други 18-21. Някои женски мътят повторно през сезона. Природата отстъпчиво е предоставила на турачите втори шанс, та ако врагове, климатични и други фактори провалят редовното излюпване, закъснелите влюбени да дадат принос за оцеляване на вида. Още от февруари-март до края на лятото мъжкарят токува на някое баирче, буца пръст или храст, като устройва музикална естрада. Пее отпреди зазоряване до към 10 часа сутрин и по пладне от 17 часа до пълно смрачаване.
Къде обитава турачът и дали има място у нас? Щъка по равнини и хълмисти места. Кълве паячета, мокрици, листни дървеници (вонещици), мравки, гъсеници и насекомни ларви. Отсъства в планините, въпреки че е намиран на 1300 – 2000 м надморска височина, но предимно по речни долини и планински полета. Избягва откритите и песъчливи места.
„Вързан” e с водата. В причерноморските райони около Бургаско и Варненско има такива условия. Но дали птицата може да се развъди у нас? Днешното му задържане в сносни количества в Задкавказието говори за добре усвоена развъдна идея, а защо и ние не я усвоим и пробваме да я приложим? Зоологът проф. Хааке през миналия век дава точна характеристика на тази птица: „Турачът много добре понася живота в плен и се размножава там”. Руският орнитолог проф. В.Михеев е още по-категоричен: „Турачът добре се поддава на аклиматизация и представлява интерес за размножаване в ловните стопанства. Затова е необходимо само подхранване в тежкия за него зимен период, ограничаване на числеността на някои хищници като лисици, чакали, скитащи кучета”. Защо чакаме?Да привикаме турача за радост на окото и …на ловците!
Димитър СТОЯНОВ