В последните години се обръща все по-голямо внимание на сериозните последствия, които могат да настъпят след ухапване от кърлеж. Въпреки че живеем във века на информационните технологии, тоталната неинформираност относно кърлежите на огромен брой хора ме накара да напиша тази статия.
Какво представляват кърлежите, видове кърлежи и устройство на кърлежите
Кърлежите са дребни паякообразни животни, групирани в надсемейство Ixodoidea, подклас Acari, клас Arachnida. Надсемейство Ixodoideaсе състои от две големи семейства – Ixodidae (иксодови или твърди кърлежи) и Argasidae (аргасови или меки кърлежи), както и от семейство Nuttalliellidaeсъстоящо се от един вид – Nuttalliella namaqua, срещащ се в южната част на Африка.
- Твърдите или иксодовите кърлежи, сем. Ixodidae, са най-често срещаните у нас кърлежи. Семейството в световен план съдържа 702 вида от 14 рода. Жизненият им цикъл е предимно 2-3-годишен, но в някои случаи може да продължи и повече години. Кърлежът преминава през четири стадия – яйце, ларва, нимфа и имаго (половозрял индивид). Около 95% от живота на кърлежа протича извън гостоприемника му, в почвата. За преминаването на кърлежа от един стадий на развитие в друг е необходимо по едно хранене с кръв, след което той се пуска от гостоприемника си и се скрива на сигурно място, за да храносмила, нарасне и линее. Формата на тялото им е крушовидна.
Фиг. 1: Стадии на развитие на кърлежи от разред Acarina: 1. Яйца; 2. Ларва, с шест крака; 3. Нимфа, с осем крака; 4. Имаго (половозрял индивид).
Фиг. 2: Копулация между мъжки (с по-малки размери) и женска (едра) от вида Ixodes ricinus.
Фиг. 3: Женска от род Ixodes снася яйца, след което ще загине.
За да се нахрани, кърлежът забива хипостомата си в кожата на своя гостоприемник като чрез слюнката си вкарва в раната смес от локален анестетик, за да не може гостоприемникът да усети забиването, антикоагулант, за да попречи на съсирването на кръвта и циментиращо вещество, за да затрудни насилственото му измъкване от раната. Ако не бъде обезпокояван възрастният кърлеж остава забит между 7 и 13 дена, в зависимост от вида на гостоприемника и мястото на забиването, след което се освобождава сам.
Фиг. 4: Устройство на женски Ixodes sp. (дорзален поглед – откъм гърба). При мъжките индивиди скутумът покрива цялото тяло.
Фиг. 5: Добре нахранен женски кърлеж от вида Amblyomma americanum. Дорзален и вентрален изглед. Съществува метод, при който се изчислява съотношението на скутума към идиосомата на кърлежа и се получава т. нар. скутум индекс, с помощта на който може да се изчисли приблизително времето на престой на кърлежа върху гостоприемника.
Фиг. 6: Устен апарат на кърлеж от вида Ixodes ricinus. Credit: micro_pix, flickr, (CC BY-NC-SA 2.0)
- Меките или аргасовите кърлежи, сем. Argasidae, най-общо се различават от твърдите по липсата на скутум (щит) и по това, че при тях устният апарат е разположен откъм вентралната (коремна) страна и не е видим при дорзален поглед (откъм гърба). Формата на тялото им е овална. Семейството наброява 193 вида в световен план. Жизненият им цикъл е различен за различните видове, като при някои се преминава през седем ларвални стадия (ларва плюс шест стадия нимфи). Друга основна разлика с твърдите кърлежи е продължителността им на хранене – обикновено между 30 минути и 1 час, повече от веднъж на цикъл за кратък период. Меките кърлежи паразитират предимно по птици и бозайници, като по-рядко нападат човека.
Фиг. 7: Морфологични разлики между твърди и меки кърлежи – дорзална страна.
Фиг. 8: Морфологични разлики между твърди и меки кърлежи – вентрална страна.
Фиг. 9: Женски мек кърлеж с яйцата си.
Благодаря на Александър Блажев, Огнян Миков и Мария Наумова, които ми помогнаха с корекции и допълнения за написването на тази статия!
Автор: Александър-Константин Йовчев