За видовата чистота на европейския муфлон няма единно мнение. Някои специалисти твърдят, че чистокръвни муфлони са единствено само живеещите на островите Сардиния и Корсика, но това не може да се каже за повечето европейски популации, възникнали по пътя на хибридизирането. Противоположното становище е, че на континента има много популации, имащи белезите на чистата раса. Истината е, че щом континенталните муфлони са по-плодовити и мъжките са с по-големи рога, те са хибридизирани видове.
До 1965 г. в България на три пъти са внасяни муфлони, но аклиматизирането им започва едва през 1967 г., когато Унгария ни дава 20 екземпляра, разселени от полковник Христо Русков (тогава председател на БЛРС) в ловно стопанство „Кормисош”, Смолянски окръг. В периода 1967-1971 г. са внесени от Монголия не без участието на Пенчо Кубадински 110 женски и 80 мъжки екземпляра. Заселени са в оградната площ от 10 – 15 декара, при надморска височина до 1500 м в стопанствата „Витоша”, „Искър”, „Веслец”, „Памука”, „Ропотамо”, „Мургаш”, „Елхово”, „Кормисош”, „Бялка”, „Буковец”. През 1979 г. броят на муфлоните в страната нараства на 1600. През 1985 г. те са вече 3000 и стадата „плъзват” самосиндикално из Родопите, Стара планина, Средна гора, Витоша, в Добруджанския район и край Русе. Животните се влюбват в нашите пресечени и наклонени терени с габър, дъб, явор, клен, бук. Те не долюбват иглолистните насаждения и похапват сравнително бедните на хранителни вещества треви, храсти, мъхове, лишеи, каквито има бол по нашите терени. Не се задържат в районите с влажен климат.
През 2020 г. трофейната слава подплати ловец от България в ДЛС- Балчик. Щастливецът отстреля муфлон с дължина на рогата 95,2 см и 217,9 т. по CIC. Животното е десетгодишно с изключително симетрични рога. Той, заедно с красивия трофей получи и златен медал. През 2015 и 2016 г. в същото териториално поделение бяха отстреляни два муфлона, оценени по CIC съответно 226,9 т. и 235 т. В националната класация на муфлон двете животни са на второ и пето място. Сред петте най-добри рога на муфлон със 100 т. по CIC e животно, отстреляно в ДДС „Женда” край Кърджали от Слави Трифонов. Националният рекорд от муфлон на Тодор Живков в ДЛС- „Воден” през 1986 г. – 240,05 по CIC с дължина на рогата 109,50 см е все още недосегаем.
Ловуването на муфлона през юли, август, септември и първата половина на октомври е чрез издебване и дълъг преход. Голямата слука обаче идва от чакало край хранилките през ноември по време на брачния период на муфлона, когато животните се събират на стада през целия ден предимно сутрин и привечер. И тогава с помощта на ловен водач животните с трофейните рога се отстрелват безпроблемно. По-трудоемка е работата на „смелчаците” от бракониерския бранш. Те знаят, че муфлоните обичат по-топлите южни склонове и сухия климат, където, особено през зимата животните идентифицират себе си като белят кората на дърветата. Тогава стават безплатна „трофейна” плячка на притаените стрелци.
Всеки платежоспособен нашенец и чужденец, заявил желание да се сдобие с рога от трофейни муфлони, може да опита слуката си в Държавните ловни стопанства. И все пак, по джоба ли е на средностатистическия българин у нас този лов? Веднага казваме – не. Колкото и голямо желание да има всеки да отстреля престижен ловен обект като муфлона, на пръсти се броят тези, които могат да устоят на солените такси. Какво ни остава? Може би опазването на муфлона от плячкосващите „изтребители” по необятните ловни полета като неотложна тръпка за всеки правоспособен ловец.
