Главна заплаха за развъдените у нас популации се явяват хищниците на два крака – бракониерите, а редом с тях безплатна кръвнина вземат вълците, чакалите и скитащите кучета.
Какво е удоволствието да повалиш муфлон? Изглежда голямо, ако се съди по нароилите се като майски бръмбари майстори, отбелязващи „великата слука” със снимка във фейсбука. Редно е да ги попитаме какво повече ги блазни: Дали признанието за трофейните рога, или че са победили животно, образец за мощ и красота. Изглежда, на ход са и двете екстри, но в никакъв случай заради опазване на хората – тези животни са абсолютно безопасни. Срок за ловуване на мъжките няма, а женските са разрешени от 1 септември до 31 януари.. Видът не е защитен според Закона за билогичното разнообразие. Не е включен в Червената книга на Република България.
Муфлонът (Ovis orientalis) е бозайник от семейство кухороги (Bovidae), предшественик на домашната овца (Ovis aries). Близко родствен е с Архара (Ovis ammon). Родината на планинската овца е Азия – Предна и Мала, а се простира до Северозападна Индия. Азиатският муфлон е типичен представител на арменския муфлон (Ovis orientalis gmeini). В Европа преминава още през неолита от Мала Азия и е един от 39-те вида диви овци, разпространени в Северното полукълбо.
Eвропейският муфлон произхожда от средиземноморските острови Сардиния и Корсика. Корсиканският муфлон по външност е близък до сардинския, но при него около 60% от женските са рогати, докато при сардинския почти всички женски са без рога. В началото на ХХ век на остров Корсика са живели около 14 хиляди екземпляра, а след Първата световна война количеството им пада. През 1927 г. са изброени само 350, а поради слабата охрана и бракониерството през 1987 г. там остават едва 300. Сега територията, обитавана от този вид, е обявена за резерват. Подобно е положението на остров Сардиния. През 1950 г. там е имало 3-4 хиляди муфлона. През 1960 г. популацията пада до 300 екземпляра. Оттогава започва пренасянето и разселването на муфлона в частни ловни паркове. От преброяването през 1997 г. на остров Кипър от местния подвид, наричан агрино (Ovis aries ophion), са отчетени 1200 екземпляра.
Разселването на муфлона на континента започва от 18 век. В началото няколко животни красят парк край Виена през 1731 г. По-късно, през 1840 и 1852 г. са в Австрия, а през 1858 г. влизат и в Чехия като внесени от островите Корсика и Сардиния като паркова украса. В Словакия пък за пръв път муфлонът е аклиматизиран през 1868 г., а по-късно от там го разселват в Австрия по долината на река Нейтро.
В следвоенните 1924 и 1945 години в Европа се провеждат нови аклиматизации. Сега муфлонът е разселен в почти всички средно и южноевропейски страни, включително и в България. Към 2012 година у нас е имало 4595 муфлона. Главна заплаха за изкуствено развъдените популации са хищниците на два крака – бракониерите, а редом с тях безплатна кръвнина ежегодно си вземат вълците, чакалите и скитащите кучета.
Муфлоните и дивите кози от средиземноморските острови представляват
вторично подивели в древността домашни овце, а не диви предшественици,
съхранили се в естествен вид.
На дължина тялото на европейския муфлон варира до около 120 см с височина при плешката до около 80 см и тегло 35-55 кг. като при женските теглото е по-скромно. Мъжкарите имат спиралозавити рога с насочени напред върхове с дължина до около 70-85 см. Рогата при женските са много по-малки или липсват. Лятната им козина е ръждивокафеникава, а зимната по-тъмна. Муцуната, слепоочието, коремът и долната част от двете страни на тялото са бели. Мъжките имат едно светло петно от двете страни на корема, известно като седло. Рогата на зрелите екземпляри тежат около и над 5 кг. През лятото муфлоните се движат на групички от 3 до 5, а през зимата се събират на стада от по 12-18 животни.
Каубоите от Тексас, САЩ, пък се „любуват” на хибридизирани муфлони с помощта на мощните многозарядни оръжия, а през 1953 и 1954 г. – в стрелбата се присламчват и кореняците от Хавайските острови. В САЩ „умници” поамериканчват муфлона като правят сливания на чистия вид с домашни и подивели овце, внесени от Индия и Азия. И така броят на чистокръвните муфлони от 10 хиляди намалява до няколко стотин екземпляра. Тази хибридизация е една от най-бруталните в международното трофейно дело. При нея рогата са по-големи, но липсва характерното за видово чистите индивиди „седло”, а плодовитостта е вън от контрол.
Днес тези фейк екземпляри се доубиват по правилата на американския „подборен” отстрел, какъвто е разрешен за всеки заплатил в близкия магазин разрешително за лов на този дивеч в рамките на седмица.
