Вълкът се завръща! И не е сам. Бавно и последователно броят на вълците в цяла Европа расте. За дълги периоди от време, популацията на вълка за беше сведена до минимум. Лишени от естествените си местообитания и изместени от хората, много животински видове бяха напълно изчезнали големи площи на Европа и това се отнася не сома за вълка. През последните години, благодарение на по-стриктното законодателство за опазване на природата и редица успешни проекти за опазване на видовете, ситуацията се променя. И въпреки че на места в Европа вълците са изчезнали за повече от век, перспективите за развитие са добри не само за тях, но и за бозайници като рисове, лосове и други бозайници.
През последните години техните популации се възстановяват в много европейски държави. Увеличената популация на вълка е повод на гордост в някои среди, то това представлява предизвикателство за хората, живеещи в райони, обитавани от вълци. Появяват се въпроси като: Опасни ли са вълците? Как ще се промени ловът? Какво е най-добрият начин за защита на добитъка от атаки на вълци? И как може вълците и хората съжителстват по начин, който е взаимно изгоден?
Дълго време вълкът е романизиран и демонизиран, но крайна сметка може успешно да оцелее в Европа, само ако се намери баланса за нискоконфликтно съвместно съществуване и диалог със заинтересованите страни, включително животновъди, ловци и природозащитници. Хората и вълците могат да живеят заедно, а така няма да бъде загубен видът, който все още осигурява баланса в природата. Местообитанията на вълците са също толкова разнообразни, колкото и поведението им в близост до човека. Характеристиките на вълците в далечния север на Канада и Скандинавия не е задължително да важат за вълците в Южна и Източна Европа.
На практика трябва избягваме прекомерните обобщения относно поведението на вълка, тъй като в сравнение с други видове, вълците проявяват особено изразена способност за приучване и адаптиране към променящите се ситуации. Вълците са „индивидуалистите“ на животинския свят. Техният характер и поведение, тоест техния темперамент е резултат от „традициите” наследени от родителите и членовете на семейството, наследствени фактори и индивидуален житейски опит. И все пак въпреки разликите, които могат да се появят между отделните вълци, можем да определим два основни и типични модела на поведение: те са внимателни и много любопитни представители на животинския свят. Увеличаващата популация на вълци особено в региони, където се развива животновъдството, са изправени пред предизвикателството да трябва да защитават своите инвестиции, а възможни нападения биха означавали допълнителна работа и нови финансови тежести.
От къде идват вълците?
В момента, в който младият вълк тръгва сам и се откъсва от глутницата си в търсене на подходящо място за живеене и партньор, за да създаде свое собствено семейство се превръща в единак. Не е необичайно вълците да мигрират над 300 до 500 километра, като изследванията предоставят данни за представители на вида, които се установяват и намират територии на повече от 1000 километра от родителите си. Възрастните вълци също мигрират при определени обстоятелства. Това се случва при намаляване на дивеча, смърт на партньор или урбанизиране на територии. Вълците могат да достигнат до цяла континентална Европа от няколко области:
- Северна Италия, Швейцария, Френски Алпи;
- Балкански район;
- Западни Карпати;
- Източна Полша, Балтийски регион, Североизточна Финландия, Карелия, Северозападна Иберия.
Вълкът е бил разпространен в цяла Европа, като изключение са правили само населените от хора места, а увеличаването и разширението на градовете води до пълното им изчезване от определени територии. През последните 30 години колегите и хората, които се занимават активно с наблюдение на дивеча, наблюдават увеличаване на ареала на разпространение на вълка. Условията се промениха, станаха по-благоприятни и на практика вълкът, някога систематично ловуван, сега е защитен под строги условия международни закони. Големите популации на вълци в Източна Европа нарастват, което стимулирa животните да мигрират отново на запад. Така се възстановяват старите популации на вълци на Балканите и в Италия. Увеличаването на популация на другия дивеч – сърна, елени и благороден елен, също създава благоприятни предпоставки за развитие.
Колко бързо могат да се разпространяват вълците?
Вълците показват отлична постоянство при миграция на дълги разстояния. Те могат бродят повече от седмица, незабелязано и без значителен прием на храна. В рамките на собствената си територия вълкът лесно изминава 20 до 50 километра за денонощие. В търсене на собствена територия и партньор, младите вълци могат да удвоят това разстояние в рамките на 24 часа. Примерът с немският вълк „Алан” е показателен. През 2009 г., той успява да пропътува от Източна Германия до Беларус за 46 миграционни дни (+79 дни почивка), разстоянието от 1550 км. Този вълк е добър пример за желанието на млад вълк да се „разпръсне“.
Мигриращите единаци обикновено търсят партньор, за да започнат създаването на нова глутница, но същият не е задължително да бъде намерен в непосредствена близост, а може и да се стигне до няколко стотин километра. По този начин вълците могат да се колонизират нови региони на дълги разстояния. След като вълците са започнали да обитават нова територия, те се размножават и пораждат нови глутници. Само в рамките на 10 до 20 години цели региони могат да бъдат повторно заселени.
Колко близко живеят вълците?
Вълците не са концентрирани в малки площи. В район, населен от вълци, броят на възрастните винаги остава относително постоянен. Глутницата на практика използва и защитава територията на своето семейство. Глутницата не толерира чужд вълк в рамките на тази територия и външните се прогонват. Семейство вълци се състои средно от четири до шест вълка, като броим двата родители, едногодишните и сегашните вълчици, които обикновено са включени в преброяването. В течение на една година размерът на семейството варира значително. Реално не всички малки оцеляват, а едно-двегодишните обикновено напускат глутницата в определен момент.
Коефициентът на смъртност на младите вълци зависи от различни фактори. Но определящо е наличието на плячка, което е и основният фактор, който определя колко малки ще оцелеят. Глутницата има най-малък брой членове в началото на пролетта, преди да се родят малките и най-голям брой след малките са родени През есента и началото на зимата младите вълци са почти колкото възрастните животни. Младите вълци обикновено напускат семействата си, когато са на една или две години и в повечето случаи това се случва преди да са достигнали полова зрялост. Отиват в търсене на „достъпно” място за живеене и партньор за създаване на семейство. При условията, които преобладават в Централна Европа, територията обитавана от глутницата варира между 150 и 300 km². Размерът на територията по същество зависи от два фактора: наличните хранителни доставки на член на глутницата и терен.
Когато имаме голямо предлагане на храна, териториите са по-малки, напр. 150 км². Въпреки това, ако храната се намира трудно, територията е разширена до 300 km² или дори повече. В този контекст не гледаме само общото количество налична храна, която играе съществена роля, но също достъпност и топография на района. Вълците предпочитат високо планински региони, с техните много стръмни и пресечени склонове. Създадените от човека структури, облагородяването на териториите също оказват влияние върху местообитанието.
Самотници ли са вълците?
Вълците обикновено живеят в семейство. Младите вълци, които го напускат живеят сами, докато успеят да създадат собствено или да намерят ново. Възрастните вълци също могат да бъдат самотници – ако са се скитали от няколко години и все още не са намерили партньор или ако един от партньорите в двойка умре. В някои случаи вълкът може да пътува сам без други членове на глутницата, но това се случва, когато единият родител остане с малките, а другият родителят се опитва да намери храна. В такива случаи вълкът е само временно сам, а не наистина „вълк единак“.
Има различни начини да се формира глутница или семейство?:
- Двойка се среща и поставя началото на ново семейство;.
- Ако един от родителите в съществуваща глутница умре, поради старост, болест или злополука, то е напълно нормално нов вълк може да заеме свободната позиция. В противен случай глутницата може да се разпадне;
- Когато вълците се натъкнат на семейство, поотделно или по двойки, там могат да бъдат агресивни битки между тези животни и глутницата. Това може води до „разбиване“ на съществуващата глутница и създаване на нови. В някои случаи дори може да има ожесточени конфликти между родителите и собствените им малки със смъртоносни последици дори за родителите. Това обаче рядко се случва в дивата природа. Сред вълци в заграждения от друга страна, често могат да се наблюдават конфликти от този вид.
Колко малки има женският вълк?
Подобно на кучетата, вълците раждат от три до осем малки (средно пет). Теоретично, едно котило може да съдържа до дванадесет малки. Сезонът на чифтосването е през февруари и малките обикновено се раждат до края на април или началото на май. Женският вълк обикновено подготвя няколко бърлоги за нейното кучило. Тя сама ги копае, използвайки естествена пещера или отнема такава от друго животно. Ако хората безпокоят вълците в бърлогите им или навлязат в територията им, те се движат с малките си. Смъртността на малките може да бъде много висока. Всички членове на глутницата оказват помощ за отглеждане на потомството.
По правило родителите се местят поне веднъж през първите два месеца след раждането на малките.. Веднага щом малките са достатъчно възрастни, те се местят на ново място, на което прекарват достатъчно време, докато родителите им ловуват. До края на лятото и есента вълците сменят местоположението си с нарастваща честота.
Вълкът живее в семейна група, която не е толкова строго йерархична, колкото е често се описва. Строгата йерархия се развива преди всичко, когато вълците живеят в плен. Семейство вълци, живеещи в естествена среда, се състои от следното членове:
- двамата родители
- подвъзрастните вълци между 12 и 24 месеца
- малките, т.е. вълците през първата година от живота
- доста рядко в Централна Европа – един или повече полови съюзници зрели вълци. Това могат да бъдат млади вълци, които не са мигрирали от втората година или други възрастни вълци (които могат да бъдат интегрирани в семейството в различна степен).
Два фактора играят основна роля в размера и състава на семейството: размерът на плячката и условията на околната среда. Когато основната плячка животните са големи /например лос/, глутниците може да са по-големи. Проучвания от Северна Америка показват, че големите глутници могат по-ефективно да експлоатират плячката си. В Юкон, например, двойка вълци губят до 50% от плячката си от „чистачи“ като гарвани. Голямата глутница е по-способна да консумира цялата уловена плячка с по-малко загуби.
