Лафът „тъпи като патици” е изключително незаслужен спрямо едни от най-наблюдателните птици. Вероятно е измислен от каръци, останали капо след множество халосни изстрели
Ловът на водоплаващ дивеч започва от 1 октомври и продължава до 31 януари. Чакаме дивите патици и големите белочели гъски преди зазоряване и след свечеряване, когато видимостта е минимална. При снеговалеж и при изключително гъста мъгла стрелбата по тях е по-трудна, но това не отказва патичарите, защото те знаят, че тогава птиците летят по-ниско и вероятността да бъдат засегнати е по-голяма. Едно от условията да свалим патица е внимателно да наблюдаваме небето. Птиците връхлитат внезапно, но бързо отлитат, ако маскировката не им хареса.
Класическо правило е да се стреля, когато патиците се снишават. От правилния стоеж зависи дали снопът сачми ще порази цел в ятото или само ще го прогоним. И патици, и гъски имат отлично зрение. Доловят ли най-малката нередност, кривват към по-тих от „навлеци” водоем. Лафът „тъпи като патици” е измислен от каръци, останали капо след множество халосни изстрели.
Как да улучваме дивите патици и гъски?
Правим суха тренировка на терена с оръжието като се целим във въображаема цел. Ще се уверим колко са ограничени движенията ни вляво или вдясно. Стол с въртяща седалка, позволяващ да се обхожда с цевите движението на патиците дава абсолютен сектор на стрелба от 360°. Изобретението е хитроумно, но дали ще ни направи стрелци от класата на Вилхелм Тел? По-вероятно е стрелбата от седнало положение да ни превърне в звездобройци, ако не сме избрали точното място под средата на въздушния поток на птиците.
Маскировката трябва да отговаря едно към едно на ловния терен.
В заснежено поле сливането с терена става с бял гащеризон, тип финландски разузнавач. Гащеризонът помага, но трябва да се има предвид, че на патиците и гъските не им убягва и най-малката подробност. Помага ни прикритието. То се строи от царевични стъбла, подръчни клонки и накрая му се намята сливаща се с терена камуфлажна „риза”. Сертификатът – нещо като акт 16 при строителите – го дават водоплаващите. Ятото кръжи, а ловецът скрит в прикритието не мърда и не диша и чак когато се успокои, подпечатва слизането във водоема „със или без забележки”.
Често птиците се изсипват вретеновидно, бързайки да измият крачета от калната дневна разходка в полето.
Гърмежът по кацнали птици е бракониерство!
Животинките се гърчат в снопа от сачми като пред взвода за разстрел на Маркесовия полковник Буендия от романа „Сто години самота”. А след пукотевицата дратхаарите и ретривърите треперят от възбуда, предусетили принудителното влизане в ледените води.
Младите ловци знаят от приемния изпит, че патиците се стрелят само в полет. Когато ятото приижда са ни нужни две глави и четири очи, за да се ориентираме как да подходим към летящите мишени. Те стремглаво облитат над водоема най-после да вземат своята баня. Ако не сме ги видели на секундата и не сме ги подвели най-малко на метър пред човките с цевите, след изстрел само ще изхабим патрона.
Тайната на успешния изстрел…
Тук е непрекъснато да се извеждат цевите пред една-единствена цел. Заковем ли оръжието на едно място – сбогом патици. Тези, които натиснат спусъка навреме, са майстори в стрелбата. На ловец на един излет сеполагат до 3 големи белочели гъски а от дивите патици, обект на лов – до 5.
Най-чест гост по блата и водоеми е зеленоглавата патица или пловката (Anas platyrhynchos). Следват фишът (Anas Penelope), шилоопашатата патица (Anas acuta), лятното бърне(Anas guerguedua), зимното бърне (Anas crecca), по-рядко клопачът (Anas clyeata) също могат да ни изненадат на прикритието. На лов като на лов. Видовете патици и гъски не гонят разписание.
Птици от различни породи често прииждат накуп.
Налага се непрекъснато да сменяме патроните, а дори иззад заслона всяко движение се отчита от тях. Добра работа вършат усреднените номера патрони – №5 за дясната и №3 за лявата цев.
Мъжката зеленоглавка денем и по здрач се разпознава, освен по мастиленозелената глава, жълтозелената човка и по завитите къдрици на две-три пера, а и по това, че лети и излита шумно, а пък женската не може да се сбърка – тя е скромно светлокафява. Мъжкарите са по-едри, женските пазят линия и не надддават повече от 1,2 кг, но са по-вкусни. При ясно небе се изчакват, докато им видим окото, според майстора на този лов Дончо Цончев!
При попадение на поне 4 сачми в тялото, без краката (прословутото правило на френския балистик Шарл Журне), патиците са ранени смъртоносно и падат като отсечени с човките надолу. Универсалните сачми за този лов са № 3,но при мъгливо време и нисък полет добри са 5-ците и 7-ците с диаметър 3 и 2,5 мм. Лоша е слуката, когато зеленоглавките летят по посока на вятъра. Тогава скоростта на патицата надвишава 20-30 м в секунда и ловът й изисква мигновени изпреварвания от една-две дължини на пушката.
Шилоопашатката, наричана още крънкур, (кълкуйрук) заради звука, който издават мъжките – „крън-крън”, е с дълга и грациозна опашка и размах на крилете около 85 см. Краката са с тъмносиви „ботушки”, такава е и човката. Прехвърчат тежко, спокойно, но не са гмуркачи. Тъй като ятата им летят по-ниско от зеленоглавките, шилоопашатките са предпочитана тръпка. Има ги по бреговете на езерата Вая и Атанасовско край Бургас – там са любимите им гнездилища. Наблюдават се епизодично и край радневсия канал при село Любенова Махала, Новозагорско.
Фишът (свирачка, фийовец, сакар) е чест гост над реките Искър, Лесновска, Марица, Струма. Въди се в изобилие и над всички крайдунавски брегове от Видин до Силистра. Фишът е с патент на „птичи хеликоптер”. Разпознава се с по-късите криле и почти вертикалното излитане. Мъжките в брачното си оперение са със златистожълто чело, тил и теме, със сиви хълбоци и гръб, черни и искрящо бели шарки по крилата, видими по време на полет, а също и в покой. Женските са с ръждивокафява гуша и синкав клюн. Слизат в реки и водоеми с дружно изсвирване „фиу, фиу” все едно апаши ни подвикват: – „Ей, дайте писта, че бръснеме!” Мъжкарите носят месо към кило и половина, женските по-малко. Стреля им се със сачми петици или шестици.
Клопачът (наричан още лопатар в Добруджа) носи името си от лопатестата човка. Лети бавно и шумно и не се гмурка. Мъжкарите кряскат „кво-кво-кво”, сякаш са вечно смутени от нещо си и не могат да си отговорят. Разпознават се по черната глава и шия със синьозелен метален блясък. Гърбът им е кафяв, плещите – бели, надопашието и подопашието – черни, гушата е бяла, долната част на гърдите, коремът и слабините са червенокафяви. Гнезди около водата под прикритието на храсти или висока трева с тръстикови масиви, трудно достъпни заливни гори от върба и бяла топола главно в резервата „Персина”, Кремиковските утайници, водоемите около София и в Атанасовското езеро край Бургас.
И лятното, и зимното бърнета са с тегло 300-500 грама. Имат размах на крилете около 63 см. Летят по двойки и се разпознават по дългите шии. Някои стрелят между тях с очакването сачмите да поразят повечко птици. На такива стрелци бърнетата дружно им помахват за „сбогом”. Ако, недай Боже, разсеяна сачма засегне бърне, то, като истински дяволит чаровник върти номера: гмурка се в дълбокото и изплува на тихо и потайно място в очакване на края.
За да не губим дивеча, тайната е проста.
Прицелваме се в полет в едно-единствено бърне, а след изстрела могат и да цамбурнат няколко. Слука, за това мечтаем.
Зададе ли се привечер птичата ескадрила, им се заканваме, притаяваме дъх и гледаме да спазваме условията на джентълменския лов: гърмим ги само в полет!
Действащият Правилник за приложение на Закона за лова и опазването на дивеча позволява ловуването на „диви патици, гъски и ДРУГИ водоплаващи видове от 1 октомври до 31 януари”. Буди недоумение свободата, с която някои колеги тълкуват „и други”. В Червената книга на Република България са описани 25 вида застрашени от изчезване водоплаващи птици. В това число попадат много видове потапници,, сивата патица и червеношията гъска.
Да припомним нещо много важно.
В патичарския лов не трябва да се лакомим.
Ако отстреляме дори една патица от вид, който разпознаваме в полет, трябва да викаме „Ура”! Непознатите най-вероятно са защитени или изчезващи видове. Затова ги пускаме да си летят!
Димитър Стоянов
