Всяка година през месец май – юни не са единични случаите, когато социалните мрежи се появяват снимки и истории на сърнета, които са намерени при разходка в гората или пикник. Тогава възникват въпросите – „Какво трябва да направим?“ или „на кой трябва да се обадим?“
Докато не станат достатъчно силни, за да се движат заедно с майките си, сърнетата се оставят сами, докато майките им отиват да се хранят. Сърните умишлено се отдалечават от малките си, за да не доведат хищници до тях. Майката се връщат на разсъмване и привечер, за да храни или да премести малките си на по – сигурно място.
Сърнетата често се оставят на места с висока трева, а незапознати с начина на отглеждане хора, често приемат, че тъй като бебето е само, то трябва да е сираче, което води до многобройни „отвличания“ малки всяка година. Всъщност малкото има НАЙ-ВИСОКИ шансове за оцеляване, когато за него се грижи майка му. Обикновено най-добрият вариант е да го оставите на мира!
Ако обаче отговорът на някой от следните въпроси е „Да“ е добре да се свържете с център за защита на дивите животни*.
– То кърви, има отворена рана или счупена кост.
– Покрито е с яйца на мухи [изглеждат като малки зрънца ориз].
– Плаче без прекъсване часове наред.
– Изглежда слабо и лежи настрани.
Ако отговорите с „Да“ на някое от следните твърдения има голяма вероятност малкото да е ранено или осиротяло.
При близки срещи със сърне, не е необичайно то да ви последва, докато си тръгвате. За да предотвратите следването, поставете го с лице встрани от посоката, в която планирате да тръгнете, така че да не може да ви наблюдава. Потупайте веднъж или два пъти силно малкото между лопатките (това имитира начина, по който майката го потупва с носа си, за да му съобщи: „Остани тук и чакай, докато се върна“). Бързо напуснете района. Не се задържайте. Оставете малкото на мира! Дръжте децата и домашните любимци настрана. Наблюдавайте от разстояние и оценете ситуацията отново след 24 часа.
Никога не преследвайте малкото, за да го хванете. Стресът от преследването може да бъде опасен. Сърнетата са предразположени към състояние, наречено миопатия на улавянето, което се причинява от преследването и стреса. Миопатията при улавяне може да доведе до увреждане на вътрешните органи и дори до смърт.
Никога не давайте храна или вода на ранени или осиротели диви животни. Неподходящата храна или техника на хранене може да доведе до заболяване или смърт. Особено младите животни имат много чувствителни стомаси и се нуждаят от специална диета. Кравето мляко обикновено ще ги разболее.
Изискванията на всяко животно по отношение на храненето, настаняването и работата с него са много специфични и трябва да бъдат изпълнени, за да има някакъв шанс да оцелее. Отглеждането на диво животно в плен е незаконно, освен ако нямате разрешение за това.
Ако намерите животно, което е причислено към защитени видове, включени в Приложение № 3 и 4 на Закона за биологичното разнообразие е нужно да се свържете със съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) на територията, на която се намирате, като за посредник може да използвате телефон 112. Експерти от РИОСВ преценяват състоянието на животното. В случай, че може да оцелее без намеса, то се оставя на място, в противен се насочва за лечение и отглеждане към спасителен център. За съвет или помощ можете да се обръщате и към:
Спасителен център за диви животни на “Зелени Балкани”, гр. Стара Загора:
За контакт: 042 607741, 0886 570 053, 0885 228 486, 0896 662 726
е-mail: wrbc@greenbalkans.org
Ако се касае за ловни ОБЕКТИ – компетентен орган е Регионалната дирекция по горите (РДГ) или Държавното горско стопанство (ДГС) на територията, на която се намирате.
