За риболова на щука се носят легенди и всеки един любител – риболовец се е сблъсквал поне веднъж със зъбатия владетел на водоема. Щуката е ненаситен хищник и това я прави герой в множество незабравими истории. В тази статия ще направим опит да съберем тънкостите на риболова на щука, а по-подробното ѝ изучаване би могло да подобри уменията ни и възможностите за улов.
Биологията…
За щуката са известни множество приказки, легенди и истории. И това не е изненадващо. Щуката е добре известен сладководен хищник, който може да живее във всяко сладководно езеро, река, водоем. Не можем да я намерим и във високите планински реки и в езера, които напълно замръзват през зимата.
Обикновената щука е хищна, агресивна и ненаситна риба. Тялото й е продълговато, притиснато леко отстрани, пригодено за бързи и неочаквани нападения. Устата заема почти половината ѝ уста, която е пълна с остри зъби, които се сменят последователно през цялата година и на тяхно място се появяват нови. Рибата има изключително добро зрение, защото структурата на очите ѝ позволява да вижда във всички посоки. Отличава се като най-добрият подводен хищник в голяма част от сладководните водоеми. Обикновената щука може да нарасне до един и половина метра дължина и да достигне до 35 килограма. На практика се срещат в доста по-скромни размер: дължина до метър и тегло до осем килограма. Тялото ѝ напомня торпедо, главата й е много голяма, а устата й е достатъчно широка. Интересен факт е, че женските екземпляри са по-големи от мъжките. Тялото на рибата има характерно удължение и е изключително трудно да бъде объркано с друга риба. Долната челюст стърчи значително напред, а необичайна структура на устната кухина и носи прякора „речна акула“. Трудно можем да я намерим в мътни води, а прекрасното ѝ зрение ѝ помага да дори да избира своя улов. По-нататък, когато тръгнем да избираме примамка за щука ще се водим от вида, а не от миризма или дори вкус. Доминиращият и агресивен характер, липсата на предпазливост на вида е фактът, от който можем да се възползваме като любители на риболова
Успешният риболов зависи преди всичко от мястото, което сте избрали. На практика независимо от водоема, на който ще се позиционирате, ако сте запознати с годишния цикъл на развитие на щуката, ще знаете къде да търсите. Старите разбирачи казват, че щуката може да се хване лесно, стига да знаеш къде да я намериш.
За времето и сезоните…
Насочвайки се към риболова на щука, задължително трябва да имаме предвид времето на годината. Рибата реагира различно през пролетта, лятото и есента.
Когато водата е топла, говорим за температура над 14 -15 градуса, щуката ще бъде разпръсната, движейки се нагоре-надолу по течението. В този период може да бъде намерена на плитки и средни дълбочини, където ще стои в засада, търсейки храна. През есента, когато температурите се понижават, щуката ще започва да се храни обилно. Колкото повече температурите падат, толкова повече щуката и рибата-примамка ще се събират в по-дълбока вода, където вероятността да бъде засегната от промените на времето е по-малка.
Няма нищо странно, че много рибари обичат зимния риболов, защото той има своите прелести, особености и в крайна сметка може да бъде наистина забележим. Разбирачите твърдят, че можете да хванете щука по всяко време на годината, но най-подходящото време е, когато се появи леда – първата половина на зимата. Как се държи рибата в този момент е от изключително значение за успеха на риболовния излет. Щуката е по-малко активна, отколкото през лятото и това се дължи на храненето на рибата. Това не е стадна риба, а заема определена територия. Ако успеем да „влезем“ в тази територия, то добрият улов е абсолютно възможен. Веднага, след като се появи първият лед, щуката се премества в райони, където има голям брой коренна растителност и „препятствия“, като се движи близо до дъното и гони дребната риба. При настъпването на студа и падането на температурата щуката напуска дънния слой. В този момент рибата може да бъде намерена навсякъде. В езерото, където водата не е подвижна, щуката е на самото дъно, но това не важи за много дълбоки водоеми. За особеностите на зимния риболов е късно да говорим, но това е прекрасна тема, която можем да развием в края на есента.
Покачване на температурите и достигането им между 6-7 градуса бележи идването на пролетта /февруари или март/ и предизвиква движение към плитчините. В повечето случаи това са покрити с тръстика заливи. Движението се основава на инстинкта за размножаване, в подготовка за хвърляне на хайвера. Това е моментът, когато щуката може да бъде уловена на много по-плитко, отколкото изобщо можем да си представим. Въпреки студа, рибата има епизодични периоди на хранене преди хвърляне на хайвера.
Сезонът на хвърляне на хайвера е моментът, в който рибата трябва да бъде оставена на мира. В България забраненият период е от 15 февруари до 30 април. Това е периода, в който не само е нужно да оставим рибата, за да може да хвърли хайвера си на спокойствие, но по това време щуката е изключително трудна за улов и е загуба на време. Между март и април е най-лошото възможно време от годината за риболов на щука. По време и след като са се размножили, те влизат в това, което американските риболовци наричат „post spawn funk“ или „боледува“, както обичаме да казваме тук. Рибата е изключително капризна, често в много лошо състояние на тялото от стрес при хвърляне на хайвера и като цяло не може изобщо да се храни правилно.
А след това… След това идва най-интензивния период и най-добрият за риболов на щука. За него стана въпрос и когато говорихме за пъстървата. Това обикновено са последните две седмици на май. По това време на годината температурата на водата обикновено е около 10-15 градуса и щуката удря и гони примамките агресивно, в големи количества.
Много колеги избягват периода от юли до септември. Но ако решите да пробвате имайте предвид факта, че през студените месеци трябва да се съсредоточим върху дневния риболов през останалата част от годината. Когато става въпрос за летен риболов на щука, най-подходящото време за риболов е много рано сутрин и късна вечер. Именно в най-ранните часове на деня, както и в късните, активността на щуката ще бъде най-висока.
При условия на по-студена вода нивата на кислород винаги са високи, но активността на рибите все още е силно намалена до малко по-топлите дневни часове, поради по-ниските температури на водата през останалата част от деня. През лятото важи точно обратното! Когато температурата на водата е много по-висока, както през деня, така и през нощта, нивата на кислород под повърхността често са критично намалени. Съветът, който ни дават професионалистите е да се придържаме към по-дълбоки езера или реки, както и към „движещата“ се вода, където нивото на кислород в топлите дни ще е по-високо. Добро правило, по което да се водим е да ловите лятна щука само през времето на деня, когато за самите нас не е твърде топло.
Избор на стръв
Отговорите на въпросите кога и какво яде обикновената щука зависят от различни обстоятелства и не могат да бъдат стандартизирани. По принцип зависи от местообитанието, което определя обхвата на храната, която е на разположение. По правило най-лесна жертва са най-многобройните индивиди от водоема. През пролетта, щуките може да включи в менюто си жаби или дребни бозайници, които са попаднали във водата. Големите екземпляри могат да си позволят да атакуват водоплаващи птици. В естествените водоеми на практика щуката регулира популацията на рибата – нейна жертва стават по слабата и болна риба, като по този начин се позволява на по-големите и здрави индивиди да растат по-бързо и да дават добро потомство. Бавното усвояване на храна обуславя и периодичното ѝ хранене.
Риболов на щука с жива стръв
Използването на естествени примамки при хищник като щуката, дава много добри резултати. Примамката се държи съвсем естествено във водата. Колкото и да е добра една изкуствена примамка, тя никога не може да замести живата стръв, независимо колко добре копира движенията във водата. От уменията ни зависи дали правилно ще закрепим живата рибка към куката по начин, по който тя ще остане жива дълго време и ще успее да си свърши работата – да привлече хищник.
Живата стръв има достатъчно предимства, за които не е нужно да Ви убеждаваме. Като неписано правило, риболовът на хищни риби с жива стръв винаги дава положителен резултат. Хищникът в голям процент от случаите реагират на естествена стръв.
Предимствата на риболова с жива стръв:
- Живата рибка е универсална. Може да бъде използвана по всяко време, независимо от сезона;
- Намирането на захранка е лесно и не изисква кой знае колко време. В повечето случаи колегите набавят живата стръв от същия водоем, на който планират да ловят щука;
- Методът е изключително евтин, което го прави и много предпочитан от колеги. За използването му не са нужни никакви допълнителни разходи за изкуствени примамки. Това важи и за такъмите;
- Използването на естествена стръв не изисква използването на допълнителни такъми и средства за привличане на зъбатия хищник.
Ако трябва да споменем недостатъците, то тук можем да изведем един основен такъв – той не е достатъчно динамичен, както е спининг риболова. Младите колеги го избягват точно поради тази причина. Другият проблем, с който може да се сблъскаме е съхранение на живата стръв, която ще използваме за улов.
Менюто на щуката включва всякакъв вид дребна риба. При избора на жива стръв трябва да предпочетем онази, която можем да намерим в същия водоем, на който сме се спрели да ловим. Опитът показва, че примамката от същия водоем е по-предпочитана от онази, която е уловена в друг водоем или закупена от магазина. На практика можем да използваме всеки вид риба – червеноперка, кротушка, каракуда, уклей, костур, лин, като в зависимост от очаквания размер на щуката се използва стръв с размери от 5 до 30 см. Трофейният размер щука изисква и достатъчно голяма жива стръв.
Занаят се краде са казали по-възрастните и опитни рибари, така че опита и съветите за закачане на живата стръв са от значение. Има няколко начина, по които можем да закачим правилно стръвта, така че тя да остане жива във водата за повече време.
- на гърба – независимо от това, каква кука се използва, това е най-предпочитания начин;
- на устната – но трябва да се има предвид, че същата е много слаба при някои видове риба, а и хищникът може просто да я „откъсне“ при удар;
- през хрилете – въпреки сложността на монтажа, което е и загуба на време в определени случаи, това е метод, който поддържа жизнеността на стръвта достатъчно дълго време;
Риболовът с жива стръв има своите специфики. И тук идват позитивите от познаване на биологията на щуката. Рибата се отличава с факта, че при хващане на плячката си се крие, за да я погълне спокойно. Знаейки този факт спокойно можем да кажем, че ако прибързаме със засечката след удара, можем лесно да загубим рибата. Но и прекаленото изчакване не е решение. В момента, в който щуката намира куката, тя започва да се съпротивлява и се опитва да избяга, като се опитва да се скрие в падналите във водата дървета и растителност. Основната ни задача е след удар да я изкараме „на светло“. Използването на риболовен кеп е задължително. Емоцията от докарването на щуката до брега, кара много колеги да забравят с какъв звяр си имат работа. Изваждането на рибата с ръце и острите ѝ зъби, могат да доведат до рани, които заздравяват бавно и са достатъчно болезнени.
Най-често употребяваният монтаж за жива стръв е този на плувка. В зависимост от времето и водоема се определя дълбочината на захвърляне. Мускулите не са необходими, защото трябва да сме внимателни със стръвта. Прекъсването на гръбнака или разкъсването на вътрешностите, убиват живата стръв и същата вече не е толкова атрактивна.
Риболов на блесна
За любителите на изкуствените примамки като блесни, воблери, силиконови рибки, туистери, и други комбинирани, щуката също е желан улов. Всеки един от нас има собствени предпочитания към формата, оцветяването и вида, които ще използват. Пазарът е пълен с различни видове силиконови рибки, клатушки, въртящи и двойно въртящи, комбинирани, така че изборът е наш. Правилото за зависимостта между големината на стръв/улов, за който говорихме при живата стръв важи и тук. По-голяма блесна – по-голяма риба. Изкуствената примамка е атрактивна, защото:
- трептенията, които се създават, дразнят хищника;
- изкуствената примамка блести, движи се и наподобява желаната плячка;
- може да предизвика агресия с „поведение“, защото се различава от обичайните обитатели на водоема, което води до удар;
- блесната може да предизвика и асоциация със скорошна плячка;
При риболова на щука, доказали ефективността си при много колеги са воблерите, които имитират естествено плаващи рибки.
Професионалистите съветват…
Никой не може да Ви даде гаранция, че ако използвате определена стръв и начин на риболов задължително ще хванете щука. Но един добър съвет, получен и използван в правилното време, винаги може да ни е в помощ.
- Винаги използвайте прясна примамка. Щуката е хитра риба. Използването на нова примамка винаги ще ни покаже следите от зъби и ще потвърди възможни удари;
- Проверявайте кукичките, с които ловувате. Костеливата уста на щуката изисква изключително остра кука, за да увеличите шанса си за успех;
- Намерете правилната дълбочина, независимо от водоема, където сте на риболов.
- Съобразете поведението си с температурата и бистротата на водата. Ако водата е студена /под 10 градуса/ вероятността хищникът да е летаргичен и да не атакува агресивно е голяма. В такъв случай оставете примамката „да виси“ и бъдете внимателни да не Ви забележат. При по-висока температура на водата, рибата е доста по бърза и по-агресивна. Ако оставим щуката да огледа примамката, то тя може да се откаже и да не реализираме улов. Агресивното поведение на рибаря, трябва да отговаря на агресивното поведение на хищника;
- Ако тепърва ще правите първите си стъпки в риболова на щука, не се изхвърляйте с изключително скъпи такъми. Обикновена спинингова въдица със средна тежест и дължина около 2-3 метра, може да ви осигури перфектен старт. Това се отнася и за макарите. Пазарът е залят с макари, които струват много и поддържат функции, които никога няма да използваме. Качествена макара с няколко лагера и достатъчно влакно ще ни върши прекрасна работа;
- Заложете на плетена основна линия, която предоставя достатъчно предимства: разтяга се по-малко, което осигурява повече контрол и можем спокойно да кажем, че е по устойчива;
- Щуката е изключително силна и агресивна риба. Основната линия трябва да е достатъчно силна, за да се справи с прибирането на рибата на брега. Куката трябва да бъде прикрепена към дълъг стоманен, кевларен, флурокарбонов или друг специален повод за хищник. Не бива да забравяме, че зъбите на щуката са оръжие;
- Използвайте вирбели, за да свържете основната си линия с водача. Това ще предотврати усукването на влакното и ще увеличи възможности за безпроблемното изваждане на рибата от водата;
- Въпреки, че риболовът близо до растителност е добра идея, когато се разположим твърде близо до тръстика, камъни или подводни скали, много лесно можем да загубим примамка. Гладната щука няма нищо против да измине няколко метра в повече при търсене на храна.
- При първия удар запазете спокойствие и изчакайте няколко допълнителни секунди. Щуката често атакува отстрани и прибързаната реакция ще донесе разочарование.
- Бъдете мобилни и готови да смените мястото си, за да намерите правилното такова;
- Използвайте достатъчно голяма плувка за жива стръв. Това е изключително често срещана грешка при начинаещите. Използват плувка, която не съответства и е твърде лека за живата стръв, която се използва;
Телесното тегло и възрастта на щуката са тясно свързани помежду си. Някои източници твърдят, че щуката живее 30 или повече години. Съответно телесното тегло на риба, на тази възраст, ще бъде около 40 кг. Това се дължи на факта, че през първите 3 години щуката достига тегло около 1 кг., а след това всяка година тя добавя 1 кг. Възрастните индивиди на възраст 10-12 години тежат около 12-16 кг. Старите щуки, които живеят до 25-30 години, тежат 30-40 кг.
За рекорди при риболова на щука е изключително трудно да се говори. Легендите, които се разказват са многобройни. През 2018 г., българинът Петър Филипов хваща впечатляващ екземпляр с тегло 25,340 кг. Щуката великан вероятно е най-голямата риба хващана от този вид на въдица, като уловът е документиран официално. Късметлията все още пази в тайна водоема, но уверява, че големият звяр е пуснат обратно във водата непокътнат.
НАСЛУКА!
