Идентификацията на боеприпасите е важна за всеки, който работи с тях, независимо от причината за това. Тя е от особено значение за тези, които се занимават с криминалистична идентификация на огнестрелни оръжия, военно разузнаване или сериозно колекционерство. В допълнение, колекционерът на стари, излезли от употреба обезвредени боеприпаси се сблъсква със специални проблеми, свързани със системите за възпламеняване и видовете, които не са произвеждани от 100 или повече години.
1. Куршум; 2. Гилза; 3 Барутен заряд; 4. Капсул-възпламенител.
При съдействието за идентификация на боеприпасите, винаги казвам, че най-лесният начин да идентифицирате боеприпаса е да погледнете маркировката в основата, ако има такава, защото в много случаи тя ще ви каже точно какъв е. За съжаление, това не винаги е толкова просто, тъй като някои патрони нямат маркировка или ако са военни или чуждестранни патрони, тя може да не е лесно дешифрируема. Освен това маркировката може да е подвеждаща. Възможно е да става въпрос за патрон „дива котка“ (wildcat), който е направен чрез увеличаване или намаляване на гърлото на оригиналната гилза или чрез друга промяна на конфигурацията.
Например, гилзата .30-06 Sprg. се използва като основа за различни боеприпаси „диви котки“, като се използват както военни, така и търговски гилзи, така че маркировката би посочила само оригиналната гилза, а не действителния боеприпас. Идентификацията на патрона може да варира от просто определяне на калибъра до по-сложно установяване, като страната на произход, датата на производство, мястото на производство и вида на оръжието.
Различните фактори и проблеми, свързани с идентификация на боеприпасите могат да бъдат обобщени, както следва:
- Какъв е калибърът и/или другото обозначение на патрона. Например .38 Special, 9 mm Luger, .250 Savage, 7.62 x 39mm (M43), .303 British и т.н.
- Какъв тип патрон е това – за пистолет, пушка, спортен или военен? Модерен или остарял е?
- Коя е страната на произход, кой и кога го е произвел? Маркировката в основата обикновено е ключът към тези отговори, но може да не е достатъчна.
- Какъв е функционалният характер на патрона – обикновен, трасиращ, запалителен, експлозивен, спортен и т.н.?
- Функционира ли боеприпасът? Обикновено това изисква реално тестване и е важно предимно за специалистите в областта на криминалистиката. Ясно е, че не се прави тестово изстрелване на редки и ценни колекционерски боеприпаси.
Патроните се класифицират въз основа на вида на възпламеняването, формата на гилзата и вида на фланеца. Изгарянето на барутния заряд се инициира от капсул-възпламенителя. Ако запалителната смес е разпределена по ръба на фланеца на гилзата, той е патрон с периферно възпламеняване. Ако запалителната смес се съдържа в отделна чашка в центъра на основата на гилзата, патронът е с централно възпламеняване. До появата на боеприпасите EtronX® на Remington с електрическо възпламеняване през 2000 г. всички патрони за стрелково оръжие са с ударно възпламеняване, т.е. капсул-възпламенителя се детонира от удара или въздействието на бойната игла или ударника (петлето). Въпреки това някои военни боеприпаси, обикновено с размер 20 mm или по-голям, са с електрическо запалване.
Понастоящем се използват два вида капсул-възпламенители за централно възпламеняване: Боксер и Бердан. Боксеровия възпламенител е напълно самостоятелен, като наковалнята е част от него. При типа Бердан липсва наковалня, която се произвежда като малка изпъкналост в капсулното гнездо в основата на гилзата. Гилзите с капсул „Боксер“ имат един огневи отвор за в центъра на капсулното гнездо, докато гилзите с капсул „Бердан“ имат два или повече огневи отвора около наковалнята. Понастоящем в Съединените щати се използва почти основно капсул-възпламенител тип „Боксер“, въпреки че през XIX в. и началото на XX в. там са произвеждани някои патрони с капсул-възпламенител тип „Бердан“. Типът „Бердан“ е предпочитан от много европейски производители и обикновено е показател за такъв произход.
На снимката са представени две капсулни гнезда. Отляво е за капсул-възпламенител тип Бердан, а отдясно за тип Боксер.
Основата на гилзата и типът на фланеца са важни идентификацията. Те също така изпълняват важна функционална роля при подаването и изваждането на боеприпаса в механизма на оръжието. Съществуват пет типа основи на гилзата: фланцови, полуфланцови, безфланцови, с намален фланец и с пояс.
(а) фланцова; (b) полуфланцова; (c) безфланцова; (d) с намален фланец: (e) безфланцова; (f) гилза с пояс.
Формата или конфигурацията на гилзата също е важен идентификационен признак. Гилзите могат да бъдат разделени на следните 12 типа:
- Фланцови бутилкообразни
- Фланцови с прави стени
- Безфланцови бутилкообразни
- Безфланцови с прави стени
- Бутилкообразни с пояс
- С прави стени и с пояс
- Полуфланцови бутилкообразни
- Полуфланцови с прави стени
- Бутилкообразни с намален фланец
- С прави стени и намален фланец
- Бутилкообразни с намален фланец и с пояс
- С прави стени, с намален фланец и пояс
(а) фланцова гилза с леко изразена конусовидна форма; (b) фланцова гилза с прави стени; (c) безфланцова гилза с бутилкообразна форма; (d) бутилкообразна гилза с пояс.
Важно е да се отбележи, че някои гилзи, описани и обозначени като прави, всъщност често са конусовидни; диаметърът на основата може да бъде значително по-голям в сравнение с гърлото.
Куршумът или проектилът също дава информация за идентификацията на патрона, функционалното му предназначение и оръжието, от което е изстрелян. Въз основа на материала или конструкцията куршумите се разделят на два основни вида – оловни и с обвивка. Оловните куршуми се използват за оръжия с ниска скорост на куршума, като например пистолети или оръжия с черен барут. Те обаче могат да се използват и за тренировка за стрелба в по-мощни оръжия. Учебните патрони могат да имат дървени, фибърни, композитни или пластмасови куршуми.
Формата на куршума също е важна и може да бъде със заоблен, плосък, конусовиден или остър връх. Поради Хагската конвенция военните куршуми нямат олово, изложено във върха, и са ограничени до изцяло облечени. Спортните боеприпаси или тези, предназначени за гражданска употреба, могат да имат разнообразни върхове на куршумите с различна степен на изложено олово, кухи върхове, пластмасови върхове и бронзови или други метални върхове, за да се контролира разширяването в целта.
Маркировката е печатът върху основата на патрона. Информацията, която може да се получи от печата, е изключително разнообразна и зависи от предназначението или употребата на патрона и кой го е произвел.
Основно маркировката се състои от една или повече части или информационни елементи. Патроните, предназначени за спортна или гражданска употреба, обикновено имат два елемента. Единият идентифицира конкретния патрон, а другият идентифицира производителя. Военните патрони могат да имат от един до пет елемента, включително патрона, дата и място на производство, както и друга идентификационна маркировка.
Някои маркировки са сегментирани, т.е. те имат една или повече сегментни линии, които разделят основата на две до четири равни части. Това обикновено показва по-стар патрон, тъй като повечето държави са преустановили използването на сегментните линии малко след Първата световна война. Местоположението на елементите най-удобно се указва чрез ориентацията на часовниковия циферблат, като 12 часа е горе, три часа – вдясно, шест часа – долу и девет часа – вляво.
Основната военна маркировка на САЩ преди Втората световна война има два елемента, като фабричният код е на 12 часа, а датата – на 6 часа. Бързото разрастване на производствените мощности за боеприпаси в резултат на войната въвежда много нови дизайни без никакви усилия за стандартизация. Някои от тях са използвали три елемента, разположени на равни разстояния един от друг, докато други са възприели система от четири елемента, разположени на 12, 3, 6 и 9 часа. Освен това в някои случаи местоположението на фабричния код е променено на шест часа или на друго място.
В световен мащаб съществуват повече от 800 военни маркировки и около 400 или повече търговски, които са съществували в различни периоди. Очевидно е, че това е сложна и тясно специализирана област. Съществуват няколко книги, посветени на маркировката, включително две на български език.
