От една страна стои неоспоримото ни положение на господар , а от друга прозира задължението да се отговори на поведенческите послания на „своите“. Би било голяма грешка ако не разберем на време това и поставим неразбираема за кучето бариера между него и сродниците му. Това би могло да доведе до трайни отклонения в нормалното му поведение, като безпричинна агресия или неувереност и страх.
Такива нежелани малформации деформират проявите на ловно поведение. Кучето по природа е колективно ловуващ хищник, и разпределението на задълженията в тази дейност са неминуеми.
Последното много отчетливо личи при гончетата за групов лов. Там зад привидният хаос съществува строга йерархична „програма“ , разпределяща функциите и задълженията на всеки един екземпляр. Начело винаги стои „главатар“.
От неговите индивидуални качества зависят не само дисциплината, но и работният капацитет на глутницата.
Интересен е начинът, по който се създава този главатар. Неговият избор е показателен като пример в контекста на темата. Лидерските му права винаги се „делегират“ двустранно.
От една страна трябва да бъде приет от останалите кучета , а от друга, да отговаря на изискванията и претенциите на човекът- господар. Всъщност този процес е доста сложен и за него се изискват сериозни познания, които често са предавани в продължение на няколко века в страни, където ловът с големи групи кучета е традиция. Преди известно време се натъкнах на много стара английска статия , която описваше този процес в общи линии и от нея разбрах следното.
Най- елементарният и спонтанен начин да бъде излъчен водач на глутницата е доминиращият екземпляр , който естествено и без човешка намеса е избран от членовете и, да се окаже и достатъчно надежден като ловец според изискванията ни. Ако същия проявява в достатъчна степен отзивчивост, водимост и послушание няма никаква друга причина да не бъде оставен да господства над останалите.
Това на практика не се случва често, и се налага да бъде подменян. Как става това? Един от начините е , животното да бъде извадено от групата, и следващият по ранг да заеме мястото му. Ако и той не задоволява нашите очаквания, тази методика се продължава докато не бъде открит подходящият. Кучета с достойнства на добри водачи са високо ценени и тяхната стойност е достигала баснословни суми.
Другият вариант за произвеждането на подходящ лидер, е същият да бъде внесен в група от по- низшестоящи кучета. За нуждите на племенните стада се е налагало често да се внасят от чужбина подходящия екземпляри.
Ролята на водача не се изчерпва единствено с „дирижирането“ и контрола на колективните действия в лова. Ако се взрем по- внимателно в детайлите, ще открием , че в известен смисъл, развитието на някои ловни раси като бигли, басети, хъриъри, фоксфаунди и др е зависело от ролята на йерархичните отношения.
В този ред, спецификата на характера и поведенческите различия на породите създадени на колективен лов, се дължат точно на такъв критерий в хода на отбора и селекцията.
Този своеобразен „синтетичен“ отбор, постепенно но сигурно е променял не само сетивата и облика им, но и качества като взаимопоносимост, колективно мислене и рефлекс за координация и разпределяне на задълженията.
Описано така, процесът много напомня за колективната дейност в човешките общества, но съществената разлика е, че при кучетата той не се базира на разум, а на вродени и наследявани инстинкти останали от дивите прародители.
Законите на кучешката йерархия са много по- сложни, от колкото можем да предположим. Тук не винаги висшата позиция означава наличие на обективно превъзходство в сила, бързина или интелект.
Научно установен факт е, че при кучетата могат да действат и други предпоставки за „израстване“ в ранг. Един от тях е например династичният. За първи път този парадокс беше забелязан при хиените, а по късно и сред други представители на семейството. Домашните кучета е правят изключение, що се касае до факта, че поведенческата им схема е най- малко засегната от одомашняването.
Особено при ловните раси, където основната част от приложението им се гарантира от наследени природни инстинкти и модели. Този династичен фактор в йерархията е добре видим при примитивите , които от поколения се развъждат и отглеждат в полу свободно състояние от някои народи. Такива династични привилегии са виждани и при птичари, гончета, хрътки и др.
Нека се спрем на някои интересни факти от практиката., за които споменах в началото. Когато се налага да работим на терена с повече кучета, съвсем спонтанно сред тях започва да се откроява едно, което сякаш управлява дейността им.
От мои наблюдения знам, че при континенталците, почти винаги се случва водещото куче за изнесе цялата работа по откриване и маркиране на дивеча, а останалите трябва да се задоволят с ролята на статисти.
Дори типичния модел на т.н. „секундиране“ или отдаване на почит е поведенчески елемент, контролиран от йерархично влияние. Тук обаче се налага да направим уточнението, че секундирането не се подчинява на реда в социалната йерархия, а обслужва стратегически елемент свързан с нея. Същият разпределя и задачите в лова , така както го правят и дивите хищници.
Ако в подобен момент в групата попадне нов член с още неуточнено социално положение, рискът да се провали целият излет е съществен. Това се наблюдава и в случаите, когато сред кучетата има разгонено животно. Тогава ловната тактика загубва връзката си със социалният йерархичен порядък, а доминиращият отстоява правото си да остави поколение със всички средства, изоставяйки „обществените“ си задължения .
По отношение на разпределението на функциите в лова това не се случва. Често е дори тъкмо обратното, водачът на глутницата може да се окаже най- пасивният участник в намирането и преследването на дивеча, и на преден план да се окажат кучета с много по- низки рангове.
От гледна точка на ефективността, това е съвсем логично , защото е необходимо целият ресурс от сила, бързина, издръжливост или обонятелна чувствителност да бъде използвана максимално и без значение кой е притежателят на тези качества и каква йерархична позиция в групата заема.
Автор: Георги Коцаков
