В природата на кучетата има една изключителна способност, която е присъща на всички социални животни. Тя формира огромна част от поведението и механизмите на общуване, предоставяйки на всеки индивид постоянната възможност да знае своето социално положение спрямо това на всички себеподобни около себе си.
За мен тази дарба надминава по значимост всяко качество или умение на четириногите ни приятели по пътя на тяхното развитие. Това е чувството за социален ред, което е познато още под наименованието „социална йерархия“.
Без йерархична подредба, биха били невъзможни процесът на одомашняването , използването на кучетата в различни области и тяхното обучение. Дори пословичните привързаност и обич към своят господар, с производни на принципа за йерархичното задължение.
Винаги ми е било странно, че изключително рядко в киноложката литература се споменава за това и когато се случи, се прави съвсем бегло, и с препратки към зоопсихологията и етологията като единствени научни сфери за изследване. А всъщност то касае всички области на самата кинология и тя си нуждае от свой собствен поглед.
В контекста на тази статия, ще изместим акцента не към символиката и изразите на йерархично поведение при кучетата, а към тяхното значение за ловната им употреба, обучение и проблемите в тази област. Тук ще се наложи да въведем и някои понятия за повече яснота.
Нека първото от тях бъде „йерархични координати“. Последните са нещо различно от позицията, заемана от едно куче в конкретни условия и в присъствието на свои сродници или дори хора.
Казвам хора, защото ако едно животно избере за свой господар нас, като представител на различен от себе си вид, то няма никаква причина да се съмняваме, че би останало безпристрастно и към други нам подобни.
Пример за това са всичките реакции на агресия или симпатии към хора имащи определено отношение към господарят или неговата „територия“ и интереси. До каква степен усещането за собствена позиция оказва влияние на ловното поведение и качества при четириногите ни помощници?
Бих казал, че тя е огромна. Същата не само осмисля действията на кучето, но и определя до най малка подробност участието му в лова. По тази причина отговорността ни за му помогнем да открие правилното си място е изцяло наша.
Често съм препоръчвал на свои познати и приятели да обучават и запознават своят любимец с бъдещите му дейности на терена само и единствено в пълна изолация от други кучета.
За мен това е съществен етап, в който младото животно ще бъде единствено под наше влияние без да се съобразява с други социални фактори. Това не само укрепва сработването помежду ни, но и личният ни авторитет се превръща в бъдещ негов ориентир за правилното му място при различни обстоятелства.
Не случайно, когато се извършва колективно обучение на група кучета, задължително в последната се генерира водач, който изцяло и пряко подчинен на дресьора. В този вариант, всеки екземпляр от глутницата ще знае мястото си в нея, а с това и полагащите му се работни функции под хегемонията на водача, който от своя страна е подчинен на нас.
Преди години, имах един чудесен пример за подобна зависимост в лицето на гонче, което в един колектив се справяше страхотно със задълженията си и винаги безупречно откриваше и водеше преследваният дивеч, а в друг сякаш стоеше безучастно и присъствието му в гонката изглеждаше напълно фиктивно. Мнозина от ловците бяха забелязали това, и се мъчеха да открият отговора на загадката, в това число и аз като наблюдател.
Този отговор дойде години по- късно, когато забелязах аналогично поведение и при птичари по време на групова тренировка. Оказа се, че в присъствието на други кучета, може да се окаже невъзможно да бъдат проявени редица ловни умения, които едно животно притежава и използва, когато е само на терена.
Вероятно неговата позиция в групата е различна а с това и „разрешените“ му действия. Това мое първоначално съмнение се потвърди и от факт, че в момент , когато едно от кучетата се опита за превземе стойка на друго, получи от него заплашително ръмжене и неохотно се оттегли на по- задна позиция. Просто лидерът излъчен в тази група и останалите животни имаха различни господари.
Впрочем това мое наблюдение и ред подобни винаги са ме навеждали на съмнения относно обективността на резултатите при работа в „бараж“. Този състезателен арбитраж много често води до доминиране на едното куче над другото, не заради превъзходство на ловните му способности и сетива , а заради по- високата му йерархична позиция. Това следва да се има в предвид от съдиите по работа, когато прибегнат до тази форма на екзаминиране.
Тук следва хипотезата, че представите ни за уточняване на йерархичните позиции при кучетата са само емпирични. Проблемът е, че от всичко, което сме чели в литературата или сме виждали в практиката е свързано с ритуали, пози на доминиране и пр. Това в действителност не е единственият начин за изясняване на кучешките отношения и в частност това, кой е шефът в една ситуация.
Доказателството са и ред спонтанни реакции на нашите любимци при случайна поява на друго куче, без ни най малка възможност и време за демонстрации и пози уточняващи доминиране или подчинение.
Предполагам , че мнозина са забелязали това, дори и да не са се замисляли за причините и последствията. Кучетата имат удивителната способност да знаят мястото си във всеки един момент от вътревидовото общуване, т.е. знаят своите йерархични координати предварително, и могат да реагират безусловно, адекватно и без никаква подготовка.
Вероятно на някой му е направило впечатление , че често при разходка, нашите четириноги приятели не желаят да влизат или маркират с изпражнения и урина чужда територия, въпреки, че никога не са виждали или срещали нейният стопанин и не са „уточнявали“ отношенията си.
Голяма част от информацията за ранга и позицията на едно куче се предава чрез мирисни маркери. С такива се легитимират и властови претенции.
Нека разгледаме най –важният етап от живота на едно ловно куче, а именно този на неговата социализация. Общоприетото мнение, че в този период животното се запознава с човешкото присъствие и роля в своето пространство и определя отношението си към човека в бъдеще. Това е наистина вярно, но малцина предполагат, че присъствието на господарят освен своята сантиментална роля, има и такава свързана с йерархична зависимост.
Тя е решаващ фактор не само за привързаността на кучето ни към нас но и за нивата на подчинение, които бихме достигнали в последствие. Така например, се случва животното да предпочете компанията на себеподобни и да пренебрегне командите ни, обръщайки ни внимание, едва когато уточни отношенията си с тях. Абсолютната ни позиция на водач тук придобива допълнително значение.
Автор: Георги Коцаков
Очаквайте част 2.
