Тази публикация е опит за проследяване на създаването на ръчното огнестрелно оръжие, за еволюцията му, за различните имена, под които се появява от типа на : бомбарда, пищал, фитилна пушка, аркебуз, мушкет, кулверина, фурзя и така до кремъчното оръжие. Информацията за тях често е в сферата на легендите и няма подробно и синтезирано академично описание за създаването им.
Реално всичко започва от появата на димния барут.
Общо приетото за димния барут е, че съставките му се състоят от калиев нитрат, дървени въглища и сяра смесени в различно съотношение. Историята да създаването му е някъде в далечното минало. Някои твърдят, че е от 2000 години назад и ползван за фойерверки в Китай, летописците на Александър Македонски от похода му към Индия пишат, че се е срещнал с него при отбраняващи се с „мълнии“ крепости, от там персите, сарацините, испанци, англичани, немци също посочват формули на барута между 8 и 13век. Важното е, че около средата на 13 век вече има сведения за ползването му за зареждане на ръчно огнестрелно оръжие и това е бомбардата.
Това е и първото малко, ръчно огнестрелно оръжие. Първите сведения за неговото използване са между 1350-1360 година. Видът му е умален вид на оръдие. В началото е оръжието е излято от обикновено желязо с дължина около 40 см. и калибър около .30 мм. Като начало се е зареждало с подбрани по размер обли камъни, увити с парцалче за обтурация и уплътнение. За притъпкване на заряда са ползвани кълчища. Стрелбата се е извършвала от двама души, като единият е държал оръжието с две ръце и се прицелвал, а другия е поднасял огън с горящо дръвце или жив въглен към подсипника. В по късни времена камъка е заменен с железни парчета от отпадъци в ковачниците. В този си вид оръжието е имало ефект на около 20 -30 метра, но било особено ефективно срещу атакуваща конница. Заради гърмежа и димната следа животните се плашели и разваляли атаката.
По нашите земи бомбардата се появява през 1444 г. с Владислав Варненчик и Ян Хунияди, в битката с турците при Варна. На този етап лъка и арбалета са били все още много по-далекобойни и точни, но на хоризонта вече се задава кованата по дълга цев , фитила и куршума.
Към края на 14 век вече има натрупан опит в използването на първите огнестрелни оръжия. Барута подобрява качествата си, цевите вече са ковани от по качествено желязо, за да понасят по-голямо налягане и започват да се леят оловни куршуми. Дължината им вече 50-60 см., а калибъра намалява до около 16-20мм. Има няколко фактора, които налагат това. Преди всичко необходимостта от по-далечен обстрел и пробиване на рицарска броня. Правят се много експерименти с промяна съотношението на трите съставки на барута. Оказва се, че въглищния прах е от голямо значение за равномерното постигане на налягането в цевта, като най-подходящ е произведения от върба. Стрелбата вече се извършва само от един човек, като в началото се е стреляло от хълбок, а в по късни времена започва вече прикладването от рамо, заимствано от арбалета. За да се контролира оръжието от един човек се използват стойки набити в земята, като опорна точка за по-добро прицелване и точно подаване на запалването. Паленето също се подобрява, като се използват дървени пръчки напоени със селитра. Многобройни са различните типове от този вид оръжия. В Италия са известни с наименованието „пертинал“, при французи и англичани, като „кулверин/е/“, при арабите „карабина „. Правят се опити за носене на оръжието готово за стрелба, като подсипа се закрива зареден с метална капачка и първите опити за ползването на запалителен, бавно горящ фитил от плетена кълчища омазана с лой, но истинския огнепроводен, бавно тлеещ шнур се появява по-късно при появата на фитилните пушки.
Автор: Борис Кръстев, Председател на клуб по стрелба BPST – Стара Загора и експерт балистика историческо оръжие експерт балистика историческо оръжие
Очаквайте част 2
