В България се срещат основно три вида пъстърва: речна, дъгова и сивен. Съществуват и хибридните кръстоски между трите вида, продукт на изкуствено селектиране, развъждане и отглеждане, поради големите хранително-вкусови качества на рибата.
Речната пъстърва наричана още и Балканска е студенолюбив хищник със сплеснато тяло, което същевременно притежава и голяма гъвкавост, помагаща и да се отласква над водата за да улови плячка. В повечето случаи е маслено-зеленикава на цвят, а отстрани е бяла до златиста. Тялото е белязано с червени точици (петна), заобиколени от бели или сини пръстени и е покрито с дребни люспи. Тази риба обитава само най-чистите води на планински езера и язовири, горните течения на реки и потоци. През октомври и ноември речните пъстърви се насочват нагоре срещу течението на реките и потоците. Там женските подбират подходящо място, с удари на опашката раздвижват силбо водата над самото дъно и така изравят плитки тръпчинки, подобни на гнездо, и заравят с пясък камъчета оплодения хайвер (между 500-2500 яйца). В зависимост от температурата на водата малките е излюпват за период между 60 и 200 дни, най-често около април-май. Половин месец след излюпването, младите пъстърви се спускат по течението на реката.
Дъговата пъстърва (Американска пъстърва) се отличава от речна по това, че и липсват червените петна, а има ивици от двете страни на тялото си, които са обагрени с цветовете на небесната дъга. Оттук произлиза и името ѝ. Сивенът наподобява речната пъстърва на външен вид, но живее в по-студени води. Гърбът му е маслиненозелен с тънки ивици и петна. Мъжкият има на корема червеникава надлъжна ивица.
Пъстървите са много предпазливи хищни риби. На дължина достигат понякога дори до половин метър. Обикновено се ловят риби с тегло около 250 грама. Живеят до десет години. Температурста на тялото на пъстървата е с разлика не повече от 1 градус от температурата на водата. До появяването на първия лед тя живее на по-плитки места, но когато времето застудее, рибите се насочват към по-дълбоки води. Там те постепенно изпадат в зимен сън. Често зимуват заедно с други видове риби.
В България много хора се наслаждават на тръпката от риболов на пъстърва. Съществуват много причини, които правят тази риба толкова популярна. Преди всичко можем да я намерим на изключително красиви места и ловът ѝ е изключително бурен. Това е силна риба и уловът ѝ носи силни емоции и прекрасни спомени.
Има няколко условия, които трябва да изпълним, за да можем да се похвалим в успешен улов на пъстърва.
- Пъстървата е изключителни хитра риба. Нужда ни е дискретност, избягване вдигане на излишен шум и носене на ярки дрехи
- Риболовът на пъстърва изисква майсторлък – владеенето на повече от една техника на риболов е от полза. Трябва да сме адаптивни!
- Познаването на мястото за риболов и неговите особености. Поведението на рибата зависи от нивото на водата, температурата и моментното наличие на определен вид храна.
Изключителните вкусови качества и тръпката от нейния улов, правят пъстървата изключително търсена в нашите водоеми. По – голямата част от колегите разпознават два основни вида – дивата,която повечето от нас наричат „балканска пъстърва“ и питомната, към която спадат „американската“ и дъговата пъстърва. В българския риболовен свят обаче, можем да обособим някилко вида – речна, езерна, морска, сивен. Всеки един подвид има своите особености, но са изключително близки и желан улов от много колеги.
Пъстървата обитава чисти водоеми, които са изключително богати на кислород. Обича бързотечащи води, където температурата рядко надвишава 18-19 градуса. Пъстървата винаги държи главата си срещу течението. Изключително лакома и когато се храни и е в период на набавяне на хране не избира. Този факт и дава възможност да се възползва от всеки източник на храна във водоема – червеи, ларви, мухи, водни и земни инсекти, всички видове дребни и малки рибки. Храненето на пъстървата е циклично – от период на невъздържан глад, следва период на въздържание. В този период пъстървата е изключително трудно уловима и изключително претенциозна при избора си на храна.
Изборът на място за риболов е от съществено значение. „Идеалното място“ се променя всеки път. Езерната пъстърва обича дълбоката и чиста водаа, а в реката трябва да се оглеждаме за бързи течения и много зеленина. Ако има дънери и паднали дървета, където се събира достатъчно храна, донасяна от течението, то тогава ще сме намерили точното място.
Както споделихме по-горе, уловът на пъстърва изисква майстърлък и познаване на методите за риболов. И не само. Пъстървата е хитра риба и от риболовците се изискват познания. Не всичко е късмет и поведение на рибата.
Очаквайте Част 2.
