ПТИЧИ ГРИП
(Инфлуенца по птиците, AI)

Новини


За пръв път заболяването е описано в Италия през 1878 г. Поради бързото си протичане и високата смъртност сред птиците е наречено „птича чума“,. Разпростанено е по целия свят. Причинител на заболяването са РНК ортомиксовируси вируси от тип А (Alphainfluenzavirus или Influenzavirus A), характеризиращи се с антигенно хомоложен нуклеопротеин и матрични вътрешни протеини. Разпределят допълнително на комбинации между 16 подтипа хемаглутинин (H1-16) и 9 невраминидаза (N1-9). Дивите птици са признат източник и резервоар за всички подтипове вируси на птичия грип (AIV).
Нископатогенна инфлуенца (LPAI)
Причинителите на нископатогенната инфлуенца по птиците са вируси с ниска патогенност (LPAI), които са разпространени по целия свят и се срещат често при клинично здрави крайбрежни птици (Chadriiformes) и мигриращи водолюбиви птици (Anseriformes). Най-често нископатогенния птичи грип се причинява от привнесени домашни птици и щраусови птици. Вирусите може да присъстват в стада на село или в задния двор и птици, продавани на пазарите за живи птици. Домашни птици, отглеждани за търговска цел в развитите страни, са свободни от вируси на птичия грип.
Високопатегенна инфлуенца (HPAI)
Високопатегенната птича инфлуенца (HPAI) се причинява от вируси възникнали вследствие от мутация на някои H5 и H7 LPAI вируси и причиняват опустошителни епидемии.
Инкубационният период е силно променлив и варира от няколко дни при отделни птици до 2 седмици в стадото. Предаването между отделните птици става чрез поглъщане или вдишване. Разпространението между фермите е резултат от нарушения в практиките за биосигурност, главно чрез движение на заразени домашни птици или замърсени изпражнения и респираторни секрети върху оборудване или облекло. Разпространението по въздуха между фермите може да важи само за ограничени разстояния. Наблюдава се ограничено разпространение при диви птици на евразийския H5 HPAI вирус, което не е типично за други HPAI вируси.
Програмите за изкореняване на високопатогенната инфлуенца в развитите страни се основават на бързо елиминиране на HPAI вирусите, от околната среда, чрез унищажаване на птичите стада в засегнатите ферми и въвеждане на зони с ограничено движение на домашните птици за известен период от време.
Клинични находки и лезии на птичия грип
Повечето вируси на птичия грип (подтипове H1-16) са нископатогенни (LPAI), но някои от H5 и H7 вирусите са високопатогеанни (HPAI) и са силно смъртоносни за пилета, пуйки и сродни домашни домашни птици, поради което тази форма на заболяването в миналото се е наричала кокоша чума.
При повечето диви птици вирусните инфекции на птичата инфлиуца са субклинични, с изключение на последните H5 HPAI вируси от евразийската линия, които са свързани със смъртността при диви и/или домашни водолюбиви птици и други видове диви и домашни кокошови птици. Клиничните признаци, тежестта на заболяването и нивата на смъртност варират в зависимост от вирусния щам на AI и вида гостоприемник.
Вирусите на ниско патогенната инфлуенца по птиците собикновено предизвикват респираторни признаци като кихане, кашляне, секреция от очите и носа и подути инфраорбитални синуси при домашните птици. Синузитът е често срещан при домашни патици, пъдпъдъци и пуйки. Лезиите в дихателните пътища обикновено включват конгестия и възпаление на трахеята и белите дробове. При носачки и разплодници може да има намалено производство на яйца или безплодие, разкъсване на яйцеклетки (очевидно като жълтък в коремната кухина) или инволюция, оток на лигавицата и възпалителни ексудати в лумена на яйцепровода. Някои носачки и пилета за разплод могат да имат остра бъбречна недостатъчност и висцерално отлагане на урати (висцерална подагра). Заболеваемостта и смъртността обикновено са ниски, освен ако не са придружени от вторични бактериални или вирусни инфекции или влошени от стресови фактори на околната среда.
Дори при отсъствието на вторични патогени вирусите на високопатогенната птича инфлуенца причиняват тежко, системно заболяване с висока смъртност при пилета, пуйки и други домашни птици; смъртността при които може да достигне 100% за няколко дни.
В свръхострите случаи може да липсват клинични признаци или груби лезии преди смъртта. При аутопсията, освен вече описаните външни белези, се наблюдават още подкожни серозни отоци, кръвоизливи по лигавицата на трахеята, хидроторакс, кръвоизливи в белия дроб. Често на границата между жлезистия и мускулестия стомах се наблюдават петехии, както и на границата между хранопровод и жлезист стомах – много показателен признак за птичата чума. Кръвоизливи се наблюдават и по епикарда и по мастните акумулации на сърцето. За да се постави правилната диагноза, освен лабораторните методи, е редно да се извърши аутопсия на повече на брой птици, за да се сравнят патологичните промени.
При остри случаи, лезиите могат да включват цианоза и оток на главата, гребена; исхемична некроза на гребен, кичури или снуд; оток и червено обезцветяване на бедрата и краката поради подкожни екхимотични кръвоизливи; петехиални кръвоизливи по висцерални органи и мускули; и кървави секрети от устата и носа. При силно засегнатите птици често се среща зеленикава диария.
Птиците, които преживеят острата инфекция, могат да развият засягане на ЦНС, изразяващи се като тортиколис, опистотонос, нарушена координация, парализа и увиснали крила. Местоположението и тежестта на микроскопичните лезии са силно променливи и могат да се състоят от оток, кръвоизлив и некроза в паренхимни клетки на множество висцерални органи, кожа и ЦНС.
Наличието на клинично заболяване само по себе си не е диагностично. Вирусите на птичия грип с ниска и висока патогенност могат лесно да бъдат изолирани от орофарингеални и клоакални тампони, а вирусите на високопатогенната инфлуенца (HPAI) от много вътрешни органи.
Кучета и котки
Някои причинители на HPAI и всички щамове на LPAI имат минимален потенциал да заразят кучета и котки, въпреки че са наблюдавани единични (спорадични) естествени и/или експериментални инфекции при котки и кучета с H5 евразийски HPAI вируси. В определени географски области кучетата (H3N8 и H3N2) и котките (H7N2) могат често да бъдат заразени от специфични вируси на грип А, които са адаптирани към всеки от дадения вид. Експериментални инфекции са възпроизведени след аерозолна или респираторна експозиция чрез поглъщане на заразени пилета или контактна експозиция. Потенциално домашните любимци биха могли да служат като вектор за предаване на инфекцията между дивата природа и фермите. И други бозайници са били експериментално заразени с H5 HPAI вируси, включително прасета, порове, плъхове, зайци, морски свинчета, мишки, норки и нечовекоподобни примати.
Риск за хората от HPAI
Вирусите на птичия грип показват адаптация главно към птиците. Инфекции при хора са установявани обикновено като изолирани, редки, отделни случаи. Повечето от тях са от инфекция с евразийски H5 HPAI вирус (линия A/Goose/Guangdong) и най-скоро с H7N9 LPAI вирус (евразийска линия).
Основният рисков фактор за човешка инфекция е директният контакт с живи или мъртви заразени домашни и диви птици, но няколко случая са в резултат от консумация на сурови птичи продукти.
Респираторната инфекция с HPAI H5 е най-честата проява на случаи на при хора. Този вирус обаче има много ограничено предаване от човек на човек. За H7N9 НPAI общите натрупани човешки случаи в Китай от 2013 г. насам са 1568, от които 616 са били фатални. Повечето случаи са от пребиваване на пазари за живи птици. Конюнктивитът е най-честият симптом при хора с H7N7 HPAI вирусна инфекция в Холандия. През 2003 г., с 89 потвърдени случая и 1 смъртен изход. Други HPAI вируси и всички LPAI вируси са довели до много редки или никакви човешки инфекции.
Диви птици
Съществува обща концепция за епидемиологията на AIV при дивите птици. Наличието на вируси H5N1 на високопатогенна инфлуенца (HPAI) при диви птици засилва необходимостта от много по-подробно разбиране на естествената история на AIV. В световен мащаб дивите птичи резервоари за AIV са непълно определени, дори в рамките на добре проучени групи птици, като Anseriformes и Charadriiformes. Тази липса на яснота се отнася не само за видовете гостоприемници птици, но и за различните подтипове на AIV, присъстващи в тези популации. Дори при големия брой изолации вируси, докладвани по-рано от диви птици, резервоарните видове и глобалното разпространение на много от тези AIV подтипове не са напълно разбрани. Към днешна дата проучванията, свързани с епидемиологията на AIV при диви птици, се фокусират основно върху агента(вируса). Досегашните изследвания показват, че и видът и структурата на популацията са важни за поддържането, предаването на AIV и евентуално придвижението му на дълги разстояния. Разликите, свързани с видовете, с общото поведение, пространственото и времевото разпределение, използването на местообитанията, миграционното поведение, възрастовата структура на популацията и податливостта на отделните видове, всички те потенциално влияят върху ролята на вида в епидемиологията на AIV. Безпрецедентната смъртност, свързана с инфекцията с HPAI H5N1 при диви птици дава вазможност за проучване възможностите за обмен на AIV между диви и домашни птици и допълнително демонстрира и разширява разнообразните роли, които дивите птици могат да играят в епидемиологията на AIV.
По данни на Световната организация по здравеопазване на животните (OIE) в държавите членки на ЕС/ЕИП и Обединеното кралство между 11 юни и 9 септември 2022 г са засечени общо 710 случая на HPAI вирус при болни, мъртви или уловени диви птици, което е увеличение от предишния отчетен период (от 16 март до 10 юни 2022 г.) 525 засичания.
Регистрирациите на HPAI вирусът при диви птици са концентрирани в Германия (199), Франция (142), Холандия (112) и в по-малка степен в Обединеното кралство (69), Норвегия (48), Белгия (32), Швеция (28) и Дания(26). Случаите до голяма степен са ограничени до бреговете на тези страни, с по-малък брой във вътрешността на страната.
Вирусът се установява главно в колониално размножаващи се морски птици, следвани от по-малък брой водолюбиви птици, грабливи птици и други видове. Изключение прави Холандия, където там са установени повече случая при водолюбиви птици в сръвнение с морските птици.
През този отчетен период вируса на HPAI е регистринаран при основните видове морски птици – северни ганети, европейски херингови чайки, сива гъска, обикновени мури, сандвич рибарки, неми лебеди, черни чайки, обикновени рибарки, сокол скитник, канадска гъска, патица, бял щъркел, сивоглави чайки, морски орел с опашка, големи черногърби чайки, големи корморани и големи поморници.
Взети заедно, горните данни показват, че значителното нарастване на откриването на HPAI вируса при диви птици в Европа през текущия отчетен период се дължи главно на разпространението на вируса в колонии за размножаване на няколко вида морски птици, където причинява висока смъртност. Такава висока смъртност от HPAI не е бил наблюдавана в колонии за размножаване на морски птици през предходните години в Европа, с изключение случаите при големи скуаси в различни колонии за размножаване на острови край бреговете на Шотландия, Обединеното кралство, през лято 2021 (Banyard et al., 2022).
Високопатогенната инфлуенца по птиците тип А ( H5N1)в България
За периода от ноември 2021 до юни 2022 г. в България са установени 25 огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците, при което са унищожени приблизително 850 000 птици. (А.Митева, Ветеринарна сбирка, 2022, кн.3-4)
Установени са и 4 случая на HPAI при диви птици – при пиликан и сврака от района на Бургас и врабче и сова от района на Плевен.
В края на м.януари 2023г. е констатирата високопатогенна инфлуенца при пгици в района на гр.Етрополе във ферма за пъдпъдъци (25 000 броя) отглеждани до добив на яйца.
От 2016-2017 г. когато е най-голямата епидемия на HPAI нас. Тук и в цяла Европа циркулира подтип H5N1. През 2021г. към него се прибави и подтип H5N8. Интересто е да се отбележи, че в 6 от 8-те ферми в които е установена високопатогенна инфлуенца по птиците H5N8 през 2021г. се установява отново същия подтип при следващата вълна. Заключението на специалистите от Дирекция „Здравеопазване и хуманноотношение към животните“ в БАБХ е за съмнение за латерално предавате на инфекцията между технологично свързани групи.
На базата на натрупания опит в борбата с HPAI експертите от EFSA правят и някои изводи, а именно:
 Подобно на предишни епидемии, броя на докладваните случаи на диви птици е подценен на фона на общия брой диви птици, които са умряли от HPAI през това време, което ограничава оценката на въздействието на заболяването сред популацията на дивите птици.
 Както и при предходния сезон на HPAI наблюдаваното продължително перзистиране на вируса при дивите птици в сръвнение със същия период при предхидни години показва продължаващ риск от разпространение при дивите птици и бозайници.
 Характеризираните до момента вируси запазват предпочитание към рецепторите от птичи тип. Мутации свързани с адаптация към бозайници са идентифицирани спорадично в анализираните вируси изоличани от птици, същите биха могли да се предават на болайници.
 Последните случаи на предаване на вируси А (Н5) клеид 2.3.4.4b при хода в Обединеното кралство и САЩ ,заедно с нарастващия брой на случаите на предаване на вируси А(Н5) към диви бозайници, които са докладвани от различни държави, подчертават непрекъснатия риск, вирусите на птичия грип да бъдат предавани на хора в Европа.Заключава се че тези вируси могат да се адаптират допълнително към бозайници.
 Рискът за заразяване на населениено в ЕС като цяло се счита като нисък, а за професионално изложени хора с ниска до средна степен на риск с висока несигурност.

Направени са и някои препоръки:

• Поради силното отрицателно въздействие на HPAI епидемии върху птицевъдството в Европа през последните години е необходимо в кратки срокове да се изградят стратегии за готовност, както и да се направят средносрочни и дългосрочни такива за превенция, които да се прилогат предимно в гъсто населените птицевъдни райони и системи за производство на домашни птици, които са податливи на птичи грип.
• Предвид значителната смъртност при дивите птици е от изключителна важност съответните органи да следят, изследват документират броя на дивите птици намерени мъртви или болни по време на смъртност от HPAI.
• Хората, които са потенциално изложени на инфектирани птици по време на умъртвяване на птиците трябва да бъдат адекватно защитени и активно наблюдавани и самонаблудаване за респираторни симптоми в продължение на 10 дни след съответната експозиция и при нужда незабавно да информират съответните здравни органи.

Проф. Паскал Желязков
.