Мечка

Разпространение

Мечките обитават равнинните и планински гори (до 4000 m надморска височина) от тропическите райони до северните полярни морета. В нашата страна видът обитава планините: Витоша, Рила, Пирин, Родопите, Стара Планина, като по данни на ловната таксация популацията на мечката у нас наброява около 900 бр.

Общи сведения

Мечките са от групата на едрите бозайници, представители на семейство Мечкови (Ursidae). Всички те имат късо, масивно тяло, сравнително голяма глава, малки очи и уши, къса опашка и петпръстни, стъпалоходещи крака, с дълги изкривени, неприбиращи се нокти. Козината им е гъста, груба, рошава, на цвят от светлокафява до черна или бяла. Имат силно развито обоняние и слух.

Начин на живот и хранене

При нашите климатични условия мечките са предимно растителноядни, но нерядко и всеядни и месоядни и тогава се наричат стръвници. Поведението на мечките зависи от сезона, района, в който се срещат, от възрастта и пр. Отличават се с поразителна съобразителност, завидна приспособимост, подражателни рефлекси (поддават се лесно на дресировка), но проявяват и голяма раздразнителност, любопитство (особено у малките) и умение да плуват. При среща с враговете си могат да използват своите нокти и да нанасят унищожителни удари с лапите си, но характерна форма на нападението е захапването.

Размножаване

Мечките се размножават веднъж на 2-3 години. Брачните двойки се събират през май-юни. Бременността продължава 7 месеца и малките се раждат (2-4 мечета) през зимата. За тях се грижи изключително майката.

Стопанско значение

Мечката спада към вредния дивеч. Поради това, че у нас все още е в ограничено количество, ловуването й е на квотен принцип, като се разрешава отстрелът на мечките „стръвници”, при доказана вреда за горските екосистеми и селското стопанство в района. Предлагат се трофейни екземпляри от 350 до 550 т. по CIC. Като трофей се обработват кожите, главите, лапите и черепът на мечката. Ловът на мечки е вълнуващ, но изключително опасен.

Месото на мечката и особено лапите се считат за деликатес, но често пъти то е заразено с трахенелоза и крие риск от заболяване на консумиралите го.