Характеристики:
Височината на холката при мъжките е 61-65 см., а при женските – 56-61 см. Теглото съответно е: 28 кг. при мъжките и 25 кг. при женските. Главата е дълга и суха, но не остра, с очертана тилна издатина и изразен стоп. Муцуната е умерено дълбока и дълга, със силни и здрави челюсти. Носът е тъмно обагрен (от махагоновочервено до черно), с широко отворени ноздри. Ушите са ниско поставени, дълги, обилно окосмени, висящи надолу и прилегнали към главата. Очите са с тъмно оцветяване, много изразителни. Шията е средно дълга, силно замускулена. Гръдният кош е дълбок и средно широк. Гърбът е дълъг, леко снишаващ се към крупата. Поясницата е леко повдигната. Крайниците са прави и дълги, с добре развита мускулатура. Лапите са малки, но здрави, с плътно събрани сводести пръсти. Опашката е ниско поставена, умерено дълга, по-дебела в началото и изтъняваща в края, обилно окосмена; носи се на нивото на тръбната линия или по-ниско. Космената покривка е различно дълга по отделните части на тялото: дълга ресничеста и обилна по задните части на крайниците, коремната област, опашката, гърдите и ушите, и по-къса, фина и лъскава – по главата и предната част на крайниците и гърба. Окраската е едноцветна – махагоновотъмночервена, без следи от черен цвят. Допустими са малки бели петна по гърдите, подбрадието, челото и пръстите, въпреки че са нежелателни.
Предназначение:
сетерът се използва за лов на птици: фазани, пъдпъдъци, яребици и много други. Днес е силно разпространено по цяла Европа и се отглежда не само като ловно куче, но и като домашен любимец. Тази порода спада към кучетата, работещи със стойка. Неслучайно има анекдот, че английският сетер „гледа с носа си“ и затова е много ценен от страстните ловджии. Породата е средно голяма, нейните представители са с елегантни и пропорционални тела. Кучето е с интелигентен поглед и поради лесното му обучение става любимец на всички възрасти.