Дивата коза (Rupicapra rupicapra) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla), намиращ се в отделен род Диви кози (Rupicapra), заедно със сродната ѝ пиренейска дива коза.
Общи сведения
Козината през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово кафява, а космите по гърба нарастват до 10-20 см. Долната страна е светла. Обикновено краката са по-тъмни. Има малка козя брада. Челюстите, бузите и носът са бели. От окото до муцуната преминава черна ивица.
Дължина на тялото — 110-135 см.
Височина при холката — 75-90 см.
Тегло — 35-50 кг (мъжкия) и 30-42 кг (женската).
Дължина на опашката — 3-4 см.
Полов диморфизъм — много слабо изразен.
Рога — сравнително къси и куковидно извити накрая. Всяка година се образува по един пръстен, като по този начин може да се определи възрастта на дадения индивид.
Разпространение и биотоп
В света има 7 подвида диви кози (Rapicapra rapicapra).Среща се по високите планини в Европа и някои ограничени части на Азия. Ареалът ѝ на разпространение обикновено се намира между 800 и 2500 м надморска височина.
Разпространение в България
В България може да се види в националните паркове Рила,Пирин и Централен Балкан.В миналото популацията е била значително по-голяма.Днес 80% от дивите кози на територията на ЕС се срещат в гореспоменатите паркове на България,както и в държавните дивечовъдни станции в Западни Родопи.
Начин на живот и хранене
Придвижва се отлично по стръмни и скалисти участъци с голяма сигурност и прави големи скокове над планински пропасти. Самото придвижване е ходом или със скокове, почти никога в галоп или тръс. Не съществува друго животно, можещо да ѝ съперничи в ловкост и скорост на придвижване по стръмни терени. Практически никой от естествените ѝ неприятели не може да я застигне в преследване, дори скалният орел може да залови само съвсем млади диви кози. За да може да се придвижва по стръмните терени, които обитава, дивата коза се нуждае от добра видимост, и затова нощем се оттегля в скрити и трудно достъпни места, където почива до зазоряване. След това излиза да пасе и продължава до обед, когато отново се скрива на някое сенчесто място, за да почива. След обед, до смрачаване, излиза да се храни отново. Зимно време обикновено търси храна цял ден. Обикновено водят заседнал начин на живот, като само понякога, при лошо време, слизат малко по-ниско в горите, но въпреки това предпочитат добре познатите им пътеки и райони. Най-често женските и малките се държат на малки групички или стада, а мъжките се движат сами. Малките не се раждат никога в горски участъци, както и битките между мъжките не се провеждат в такива. По време на размножителния период, мъжките заемат определена територия, която маркират със секрет от основата на рогата си, който натриват на ключови места. Ако се появи съперник, собственикът на територията започва демонстративно да трие рогата си в най-близкия храст,ако това не помогне, уринира по границата на територията си. Срещата най-накрая често завършва с битка, в която рогата се превръщат в опасно оръжие. В природата рядко се стига до сериозни нараняваня по време на тези битки, за разлика от отглежданите на затворено диви кози, при които победеният няма пространство за бягство и често бива наранен сериозно от победителя. Понякога се случват битки между мъжкари на дивата коза и алпийския козирог, които често са много критични, поради различната техника на опонентите. Докато алпийския козирог се вдига на задните си крака и удря с глава и рога отгоре надолу, дивата коза се опитва да мушка с върха на заострените си рога отдолу нагоре, опитвайки се да достигнат и наранят корема и други по-слабо защитени части.
Храни се с всякаква храна от растителен произход, зимно време изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки.
Размножаване
Полова зрялост настъпва на 2,5- (женски) или 3,5-4- (мъжки) годишна възраст. Бременността трае около 25-27 седмици. Ражда се едно, много рядко две малки. Малко преди раждането женските се отделят от стадото и раждат в някое закрито място, обградено от няколко борови дървета. Малките се раждат напълно развити и могат да се придвижват самостоятелно. Кърменето трае около 6 месеца, но малките много преди това започват да се хранят с растителна храна.
Допълнителни сведения
Територията на България е била ловен обект, но в наши дни, числеността ѝ е крайно ниска и е защитена от закона. Живее до 18-25 години. Най-големите неприятели на дивата коза са скалният орел, рисът, мечката, вълкът и лисицата.Избягва лесно естествените си врагове,тъй като се катери бързо по труднодостъпни места.Най-развити при нея са слухът, зрението и обонянието.