Българско гонче

Характеристики: 

височината при мъжките индивиди на тази порода достига 54 – 58 см., а при женските – 50-54. Теглото е съответно: при мъжките – 23-25 кг., а при женските – 18-20 кг. Тялото е леко удължено, с пропорционални и елегантни форми. Главата е умерено широка, с плоско чело и плавно преминаващ стоп. Муцуната е леко заострена, носната гъба е черна (при черни петна) и кафява (при шоколадени петна). Челюстите са с ножицовидна захапка. Ушите са високо поставени, средно дълги, висящи и не много прилегнали към главата, изпъстрени с петънца. Очите са средно големи, с кръгла форма и тъмно оцветяване, съответстващо на цвета на петната; имат тъмни клепачи и изразителен поглед. Шията е средно дълга и добре замускулена, с лека извивка. Гръдният кош е дълбок и умерено широк. Гърбът е прав и замускулен. Крайниците са прави и средно високи, със здрави стави и добре развита мускулатура. Лапите са овални, с еластични възглавнички и сводести пръсти, а ноктите са бели или обагрени според цвета на петната. Опашката е по-дебела в основата и изтъняваща към края. Космената покривка е къса, гъста, гладка, твърда и лъскава. Окраската е двуцветна — с основен бял цвят, равномерно прошарен с ясно очертани, пръскани черни или кафяви не много големи закръглени петна (с диаметър 2-3 см), като на главата и крайниците са по-малко и по-дребни.

Предназначение: 

специализирано в лова на диви свине. Днес българските гончета се обучават за лов на лисици, глигани, зайци, вълци, не рядко и птици. То притежава великолепни физически качества съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост по време на лов, независимо от климатичните условия и естеството на терена.