Съвети от Димитър Почекански
Препарирането на трофеи от глиган е изкуство, което изисква внимание към детайла, специализирани умения и дългогодишен опит. За ловците това не е просто процес на съхранение, а начин да увековечат спомените от едно успешно ловно приключение.
В тази статия ще откриете ценни съвети и практики от Димитър Почекански – един от емблематичните препаратори в България, който споделя своите знания, натрупани през годините, за да помогне на ловците да създават и съхраняват трофеи с изключително качество.
ПОДГОТОВКА НА КОЖАТА И ГЛАВАТА
След отстрел на глиган, кожата трябва да се одере по правилния начин. Процесът започва с разцепване на кожата зад предните крака, като се продължава отдолу под корема до малко преди долната устна. Кожата се отделя от месото, като главата остава в нея, без да бъде одрана. След това главата се предава на препаратор, който сваля черепа от кожата, внимателно одирайки около устата, ушите и очите.
ОБРАБОТКА НА ЧЕРЕПА И ИЗВАЖДАНЕ НА ЗЪБИТЕ
За да бъде изваден трофеят (зъбите) от челюстта, главата на глигана се вари. Препоръчително е варенето да става на слаб огън за не повече от час до час и половина. Ако зъбите се варят прекалено дълго, рискуватe те да се спукат. Когато водата заври, главата се потапя за около 10–15 минути. След това, с помощта на кърпа, зъбите се захващат и внимателно се разклащат, за да бъдат извадени. При необходимост можете да използвате нож, който да ви помогне за разширяване на отвора между зъба и челюстта, което позволява проникване на топлата вода и улеснява изваждането. По-малките трофеи са по-трудни за изваждане, но се препоръчва да не се използват клещи, защото могат да счупят зъба. Зъбите се измиват с топла вода, за да се отстранят остатъците, и се оставят да изсъхнат. След това вътрешността им се запълва с епоксидна или полиестерна смола, която предотвратява свиването и напукването на трофея с течение на времето.
ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ В ПРЕПАРИРАНЕТО
В миналото зъбите са се пълнили с парафин или силикон, но днешната практика е доказала, че тези методи не са трайни. Смолата, от друга страна, запазва структурата на трофея в продължение на години. Извадените зъби обикновено се поставят върху специална поставка, докато на препарираната глава се поставят изкуствени зъби, които гарантират по-дълготрайна издръжливост.
ИЗРАБОТКА НА ПРЕПАРИРАНИТЕ ТРОФЕИ
Днес индустрията на препарирането се е развила значително. Вместо традиционните конструкции от слама, гипс или стиропор, се използват полиуретанови манекени, които са скулптирани от майстори-анималисти. Кожата на животното се обработва с мравчена киселина и хромови соли и след това се облича върху манекена, който е съобразен с размера на убитото животно.
ПОДДРЪЖКА НА ПРЕПАРИРАНИТЕ ТРОФЕИ
За да запазят добрия си вид, препарираните животни трябва да бъдат почиствани от прах поне два пъти годишно. Освен това е препоръчително профилактичното им третиране с препарати против молци. Въпреки че молците не увреждат кожата, те могат да унищожат или скъсят косъма, което нарушава естетиката на трофея.
НАЙ-ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИЯТ ТРОФЕЙ ОТ ГЛИГАН
Димитър Почекански разказа за най-внушителния глиган, който е препарирал – животно с тегло 242 кг. и дължина на зъбите около 25,5 см. Този глиган е препариран в цял ръст и изложен в хотел „Дипломат Плаза“, като е част от личната колекция на собственика Ангел Станев. Освен този, Станев притежава още два препарирани глигана в цял ръст, но именно този екземпляр е най-впечатляващ.
Препараторът споделя, че и по-малки глигани могат да бъдат изключително ефектни като трофеи. Най-малкият, който е обработвал, е бил едва 25 кг., но резултатът е бил „много хубаво трофейче“. Подготовката на по-малките животни е по-бърза, но трудът за обработката на кожата и манекена остава еднакъв.
КЛАСИФИКАЦИЯ И ОЦЕНКА НА ТРОФЕИТЕ
Качеството на трофея от глиган се оценява по няколко критерия: размер на черепа, дължина на бивните, състояние на кожата и общата естетика на препарираното животно. Трофеят с най-впечатляващи размери и добре запазен вид е не само резултат от ловния успех, но и от усилията на препариращия майстор.
Автор: Тереза Петрова
Снимки: Димитър Почекански