Къде са гривяците, питаха се ловците на първия излет. След двайсетгодишна екзалтация на популацията му днес гривяците сякаш са се скатали в дядовата ръкавичка и за кадем не можеш да ги видиш. Дали не ги е уморила чумната болест от групата на парамиксовирозата? Откакто фермери пръскаха царевицата с архаичния препарат “Фурадан”, гривяците били изчезнали, разправят завзеците по села и паланки.
Истината е, че гривякът е най-предпазливата птица от прелетния дивеч. А причините за изчезването им си остават загадка, засекретени в тефтерите на Бог, а там простосмъртен не прониква, камо ли ловец.
Ловът на гривяци е колкото просто, толкова и трудно занятие. Трябва да се проследят пистите за кацането им по самотни дървета, където долитат за почивка. Баш гривякарите в миналото се таяха в импровизиран стол на някой по-як клон и в пълно уединение оттам дебнеха да им кацне на мушката най-едрият дивеч от семейство гълъбови. Ефективна беше и засадата от сламена колибка на изстрелно разстояние под дървото или под силовите проводници. Но висенето там като Гюро Михайлов беше отчетено като губене на време, тъй като гривяците кацат и веднага литват при най-малкото движение на клонка или ловец. Ако пък пушката е с шокови цеви, при изстрел отблизо сачмите правеха гривяка на парцал. Затова някои заложиха на по-рудоемката, но по-сигурна тактика да гонят гривяците в стърнищата и в нивите с грахови зрънца, където до петдесетина метра все още не литват, идеалното разстояние да ги държим под прицел. Забелязвайки ловеца, те шумно литват и тогава изпълняваме джентълменския завет да ги стреляме в полет. Честа практика напоследък стана колеги да ги лъжат със забити в земята ранени гълъби или пластмасови мамци, каквито ловните магазини предлагат охотно независимо, че тези „ловни” атрибути са забранени от закона и според наредбата на ИАГ.
Завъртят ли се обаче печелившите гривяци от небесното тото ги отстрелваме с 4-ка в лявата цев от засада сред клонаците и със 6-ца в дясната цев горе под дървото. Гривякът е много жилава птица и посипан със сачми от отблизо оставя цял куп перушина, и не може да се различи ударен ли е или не. Затова с бинокъл проследяваме летежа и не мърдаме, докато прелетът не завърши.
Шансът да си ударил гривяк се увеличава, ако го зачакаме на прелета сутрин рано или на свечеряване. Това са правилата, които гарантират слука, но на практика гривякът предусеща със своята вградена „радиостанция” лошите ловджийски помисли и измамните мамци, подвивявайки им на крило с едно звучно: „Кой идиот ви забучи тук?” и вече не се връщат на същото място. Затова всеки, окачил гривяк на висулката, обира завистливите погледи на колегите.
Наслука!
Димитър Стоянов