Еволюцията и развитието на картечното огнестрелно оръжие е дълъг процес, който обхваща няколко века и включва множество технологични иновации. От момента, в който барутът е станал „приятел” на човека, са се търсели методи, чрез които огнестрелното оръжие да бъде лесно за употреба. Скоростта е най-сериозното тактическо преимущество както при лова, така и при военното дело, а бързото презареждане е фундаментът, върху който се изгражда тя. Самият Леонардо да Винчи има разработки на скорострелно оръдие – прародител на съвременния залпов огън.
Първите стъпки към автоматичните оръжия започват с разработването на ръчни многозарядни оръжия през 16-ти век. Те позволяват бързо и последователно изстрелване на няколко куршума, без нужда от презареждане след всеки изстрел. Големият еволюционен скок настъпва в края на 18-ти и началото на 19-ти век, когато се появяват различни пневматични и механични устройства, които използват въздух или газ за автоматично зареждане и стрелба. Пример за това е Puckle Gun, разработен от Джеймс Пъкъл през 1718 година. Той използва въртящ се барабан и може да изстрелва до 63 куршума в минута.
През средата на 19-ти век се развива концепцията за газовото действие. Тя използва част от газовете, генерирани при изстрела, за автоматично презареждане на оръжието, което води до създаването на първите истински автоматични оръжия. Значително развитие в това направление постига Ричард Джордан Гатлинг, разработвайки своята картечница „Gatling Gun“ през 1861 година. Тя е едно от първите успешни автоматични оръжия. При този тип се използва барабан с множество цеви, които се въртят и изстрелват куршуми последователно, притежавайки завидна скорострелност.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век се появяват първите истински картечници. Една от тях е достигналата легендарен статут „Максим MG“, разработена от Хайръм Максим през 1884 г., който използва принципа на откат и газ за автоматично презареждане. Механизъм, който действа безотказно и до днес.
През Първата световна война се развиват леките картечници, като „Брен“ и „Люис“. Те са по-мобилни, но все още доста тежки за индивидуална употреба. Това естествено води инженерната мисъл в посока автоматичният принцип да бъде приложен и при късото, и при дългото индивидуално огнестрелно оръжие. Така на сцената се появяват не само леките и тежки картечници, но и картечните пистолети и автоматичните пушки.
Германският MP 18 е първият истински картечен пистолет, създаден през Първата световна война. Той използва 9x19mm Parabellum патрони и е предшественик на много бъдещи модели. Любопитно е, че в разработката на модела взима участие Хуго Шмайзер, тогава служител във фабриката „Бергман”, произвеждаща MP 18. Самата фамилия ни подсказва, че това е човекът, замесен в бъдещото създаване на две фундаментални автоматични пушки, променили оръжейната история и военното дело.
В онзи етап обаче голяма част от оръжейните специалисти и военните извън Германия не били особено впечатлени от новия тип оръжие. Дори през лятото на 1918 година британските съюзнически сили взели няколко трофейни образци по време на битка и провели изпитания с тях, но не били впечатлени, най-вече от боеприпаса. Направили анкета дали британската армия има нужда от подобен вид оръжие, но резултатът бил отрицателен.
Това сериозно подценяване на автоматичното оръжие в този етап има обяснение и то се корени в това, че мощностите на западната оръжейна индустрия са били настроени за производство на карабини с болтови затвори. Направени са били хиляди оръжия, а лобито на оръжейните компании е влияло на военни и политици.
Паралелно с това, в САЩ генерал Джон Томпсън създава знаменития „Thompson M1921” — мощно индивидуално автоматично оръжие за позиционни сражения с идеята да бъде „окопна метла”. И това оръжие ще навлезе по-късно на въоръжение по същите причини, които изложих по-горе, тъй като все още болтовата карабина е предпочитана от военните.
Може да се каже, че периодът между двете световни войни е времето на доразработване и изпитания на автоматичните оръжия, които ще зададат бъдещите стандарти не само в оръжейната промишленост, но и ще променят военната тактика.
Втората световна война, освен разрушения и насилие, които надминали всичко друго в историята на човечеството, носи и огромен цивилизационен напредък в технологично отношение. Неминуемо от този напредък се възползва и оръжейната индустрия. Всичко, разработено досега, се интегрира и прилага в реална среда, което показва силните и слабите страни на оръжието.
Усъвършенстването в „движение” налага стандарти, които остават почти непроменени и до днес. На бойната сцена се появяват осъвременени модели на „Thompson” M1 и M1A. Съветските специалисти усъвършенстват и въвеждат в употреба друг легендарен образец, а именно „ППШ-41” (Шпагин). Това е картечен пистолет със сериозна скорострелност (1200 изстрела в минута) и голям обем на магазина, който значително превъзхождащ немския „MP40 Erma”. Последният притежава уникален дизайн и лекота за използване, но не и такава скорострелност.
Ключовият момент за бъдещото развитие на индивидуалното автоматично оръжие е появата на „STG44”, създадено от Хуго Шмайзер, което задава стандарти, които почти не се променят и до днес. Това уникално автоматично оръжие използва принципа на енергията на барутните газове, отведени от отвор в цевта за задвижване на газово бутало с дълъг ход, разположено над цевта в кутия. То задвижва затворния механизъм с вертикално заключване. Притежава селектор за единична и автоматична стрелба, което автоматично го превръща в карабина и картечница в едно. Всеки един от принципите за работа на това оръжие, дори и дизайнът му, е заимстван от почти всички оръжейни производители в бъдеще.
Основната американска автоматична пушка „M16” също е взаимствала концепцията си от тази на Шмайзер. Любопитен и много дискусионен детайл е, че легендарният „АК-47” на Михаил Калашников е усъвършенствана и подобрена версия на „STG44”. Приликата е не само визуална, но и принципът на работа, и механичните детайли са сходни. След края на войната Хуго Шмайзер и още няколко немски инженери са изпратени в Съветска Русия в Ижевския оръжеен завод, където за тях е създаден секретен отдел за разработки. Съществуват теории относно това дали Хуго Шмайзер е помагал на Михаил Калашников, но каквато и да е истината, „АК-47” и всички следващи негови модификации остават перла в короната на автоматичното оръжие. „АК-47” е практически неразрушимо оръжие с опростена конструкция и взаимно заменяеми детайли. Безотказно работещо при всякакви климатични условия, издържливо на натоварен темп на стрелба и непретенциозно към качеството на боеприпаса си (7.62 мм), то е придобило практически опит в реални бойни условия по целия свят.
До ден днешен е предпочитано оръжие от редица армии и служби за сигурност, неизменно участвало в безброй революции и регионални конфликти, най-желано и от терористични и паравоенни организации. „АК-47” и неговите варианти са най-масово произведеното автоматично оръжие в света. През годините на Студената война, „АК-47” се произвежда и модифицира в страните членки на Варшавския договор.
България, като членка на Източния блок, също притежава мощностите и технологията за производство на „АК-47”. Нашите „Калашници”, с внедрената технология за коване на цевта, печелят и международна популярност. Качествата на автомат „Калашников” са признати по целия свят, а по време на Студената война е създаден израелски вариант в противовес на „АК” – автоматичната пушка „Галил”.
В края на 20-ти и началото на 21-ви век усъвършенстването на технологиите доведе до още по-осъвременени образци на автоматичното оръжие. Концепцията с използването на газовете все още е неподвластна на времето, но външният дизайн търпи сериозно развитие в последното десетилетие. Съвременните оръжия са многофункционални и позволяват лесно монтиране на всякакъв вид прибори – фенери, оптики и целеуказатели. Ергономичността им ги прави ефективни в различни условия и ситуации за употреба.
В заключение ще добавя, че появата и използването на автоматичното оръжие изцяло променя военната тактика и практически обезсмисля класическия подход за водене на бой. Успешното използване на мобилни огневи точки от няколко стрелци с автоматично оръжие често носи по-значителна ефективност, отколкото популярната на времето тежка артилерийска подготовка. Еволюцията на картечните пистолети и пушки показва как техническият напредък и тактическите изисквания оформят развитието на огнестрелните оръжия. Докато картечните пистолети остават нишово оръжие, автоматичните пушки запазват своята важна роля в съвременните армии и сили за сигурност като средства за огнева поддръжка.
В следващия материал ще разгледаме и еволюцията на компактния клас картечни пистолети – естествени продължители на дългото автоматично оръжие и техен пряк наследник, появили се с напредването на технологиите.
Боян Петров
Инструктор по стрелкова и тактическа подготовка към B.S.A.EU