По краката най-добре се разпознава, но понякога неопитните ловци правят грешка и стрелят по него наред с пъдпъдъците
Излети ли пред вас или пред стойката на птичаря птица с дълъг клюн и с провиснали като колесник на самолет крака, изчакайте с изстрела – това е ливадният дърдавец. И французи, и италианци отдавна не го стрелят, а германците дори са го коронясали като “водач на пъдпъдъците”, техен цар („кьонигвахтел”).
Каква е истината за тези титли?
Званието „цар” може би е дошло 20 века назад от Плиний Стари (23-79 г.), загинал при изригването на Везувий, но оставил 37-томна „Естествена история”, в чиято IX книга „За птиците”, той писал и за дърдавеца, че уж по време на прелет на пъдпъдъците той ги предвождал. И тези апокрифно факти, предавани от уста на уста, са просъществували от античността до наши дни нередактирани и до днес.
Самият дърдавец е от семейството на жеравите и съвсем не води пъдпъдъците, а с кокошевите птици го сродяват есенните прелети на юг и любовта към пешеходството. Дълъг е около 24-29 см и е с едрина между скорец и кос. Когато си идва напролет, той е „добил линия” и е към 130-150 г. Когато са на сушата, и дърдавци, и пъдпъдъци, превключват на спортно ходене и така пазят сили за полета над Бяло море до Южна Африка. Пролетната миграция е през април, а есенната – през септември-октомври. Долитат от юг най-късно в Европа, а отлитат най-рано към края на лятото.
Някои наблюдения на наши ловци допълват представата за прелета му. Така например през нощта на 12 срещу 13 април 1903 г. буря и проливен дъжд сварва на път прелитащ пасаж над Карлово. На сутринта ловците намерили загинали към 40-50 дърдавци, а уловили към 30-40 бройки още живи. Явно е, че дърдавците пътуват понякога на ято. И така, всяка година „царете” събират уж своите “поданици” на път към по-топлите зимовища в Африка, пък кой докъдето стигне.
Дърковец, дръдравец, дердер, и други подобни имена му е дал народът именно поради гласовите му данни. Крещел го е нарекъл възрожденският ни писател Цани Гинчев, заради порядъчното му крещене, а това име е много близко с руския му синоним „кречек” и до другия му – „коростел”, които ни довеждат до днешното му латинско наименование crex crex. Всъщност то е древногръцко, употребено още от Аристотел. Някои го бъркат с водния дърдавец – крещалец (rallus aquaticus). В Добруджа пък го разпознават като ортокман или ортигометър.Това старо име на ливадния дърдавец е публикувано през 1894 г. от зоолога и председател на ловната ни организация Г. Х. Христович. Във Видинско го знаят като дърпач. Около Балчик го наричат калауз.
Тези дърдорещи артисти са световно застрашен вид и според Закона за биологичното разнообразие унищожаването им се наказва с 1200 лв. Видът няма нищо общо с пъдпъдъка. Към този разред са всички водни кокошки. От ранна пролет до началото на есента пеят една и съща ария креррп-креррп, креррп-креррп 10-15 пъти ту тук, ту там почти без прекъсване от залез до изгрев и така изкусно заблуждават, че са изпод ботуша на ловеца, а всъщност са на километри от него. Вдигат се обикновено от мочурливи места в близост до водоеми.
Счита се, че дърдавецът живее почифтно, но любовта му май се изпарява, щом женската започва да вие гнездо. Тя намира място било сред корените на ракитаци и елшаци, върби и тополи или пък сред храстите, в буйната трева, маскирано в или под тревна туфа. Снася 8-12 жълтеникави или червеникави яйца и ги мъти 15-17 дни. Малките следват майка си много скоро. На едноседмична възраст търсят вече храната сами. Женският дърдавец е по-дребен от мъжкия с около 1 см и наподобява донякъде на по-едър пъдпъдък, но по-дългоног и по-дългоклюн с перушина с чучулигов десен. Мъжкият е с по-сивкав оттенък. По-значимите му находища са в Софийско – около 850 токуващи мъжки, Западна Стара планина и Централен Балкан – 1500, Понор планина – 120, по линията Трън-Брезник до границата – 250. Малоброен е по Дунавското и Черноморското крайбрежие, Добруджа и Източните Родопи.
За лова му е излишно да говорим, тъй като „царят” в България е със статут на рядка и защитена птица. Приютен е в нашата Червена книга. През септември гласът му секва, запазва го за музикалното турне догодина. Не е чудно дърдавец да изхвърчи и от детелиновите, и от картофените ниви безмълвен като калугерка на изповед. Лети бавно, все едно да стреляш по зелка. Двайсет метра несръчен полет със спуснат колесник и търси спасителния треволяк. Ако не сте му гръмнали през тая минута-две, благодарете на съдбата, че не ви е вкарала в грях. Най-сигурният начин да развалите млад птичар е да го карате да ловува на дърдавец. Птицата прави такива лъжовни криволици пред кучето, че то ни лъже с няколко стойки, като с всяка следваща така се изнервя, че рискът да откаже да работи е почти сигурен. Бил съм свидетел как кучето усилено тренира спортно патешко ходене, а двама-трима ловци ходят след него на прибежки с тиха партизанска стъпка. Колегите стрелят по дърдавеца повече от нерви след края на епопеята по вдигането на пъдпъдъка. И за утеха от „капото” през деня, го пука.
Ако не падне и разсърден отново от птичаря, дърдавецът пак повтаря коронния си номер да се губи из треволяка и се вдига след стотици метри, а кучето го гледа като хипнотизирано. По-добре е да не си хабим патрона, камо ли да мечтаем за няколкото му грама сочно месо. В Европа, дори в най–реномираните ресторанти, мръвката от дърдавеца е отписана от гражданското меню, пък и от ловджийското, та ние ли да си навличаме позора да тъпчем търбуси на изискана гала–вечеря с „цар за мезе”?
Димитър Стоянов