Атанас Узунов е родом от Гоце Делчев и е член на Ловната дружина в село Гайтаниново. Неговата страст към лова започва още в детството, благодарение на дядо му – човек, който не само го въвежда в изкуството на лова, но и му предава уважение към природата и дивеча. „Дядо ми е виновникът да се запаля толкова силно по лова“, разказва Атанас Узунов. „Бях само на осем години, когато за първи път той ме взе със себе си. Тази страст не угасна оттогава. Най-силно ме впечатлиха истинското приятелството и задружността между ловците, както и отношението им към кучетата, района и дивеча“, допълва ловецът от Гоце Делчев.
ПЪРВИЯТ ЛОВ И УРОКЪТ ЗА БЪДЕЩЕТО
Първото ловно изживяване на Атанас е по следите на заек. Дядо му и ловната дружина използвали гончета и успели да уловят заека рано сутринта – около 8 или 9 часа. Тогава ръководителят на лова обявил край на излета. „Попитах дядо ми с трепет защо прекратяваме лова толкова рано.“ Отговорът му беше прост: „Трябва да остане и за следващия път.“ Този урок е останал в съзнанието му завинаги. Днес е убеден, че ако ловците не успеят да регулират и контролират себе си, няма как да запазят популацията на дивеча.
ЛЮБОВ КЪМ ПТИЧАРИТЕ
С годините Атанас развил особена страст към птичия и полския лов – лов с птичари. Той описва тази практика като несравнимо удоволствие и споделя, че красотата и работата на птичаря са незаменими. За него да имаш възможността да гледаш как добре обучено куче изпълнява задачите си и застава в стойка, е една истинска наслада за всеки ловец. През годините Атанас е работил с различни породи птичари, но след като е открил епаньол бретон, останал верен само на тази порода. Той сподели всеобщото мнение, че епаньол бретон е компактен птичар със среден размер и максимум качества.
В момента ловецът има четири кучета от тази порода вкъщи, за които казва, че са изключително интелигентни и са с доказан произход. Атанас Узунов е категоричен, че когато кучето е от добър развъдник, то е с гарантирани работни качества и обучение.
ИСТОРИЯТА НА ГЕРА – СПАСЕНАТА ШАМПИОНКА
Една от най-вълнуващите истории на Атанас Узунов е свързана с неговото куче Гера – епаньол бретон, спасен от войната в Украйна. „В началото на войната, приятелка на Катя Стефанова, председател на клуб „Епаньол Бретон – България, се свърза с нея с молба да помогне за спасяването на три кучета епаньол бретон. Без да се замислям, се съгласих да ги взема при себе си. Само след броени дни заминахме заедно за Румъния, където те бяха транспортирани от наши приятели. Епаньол бретоните бяха в окаяно състояние, но няма да навлизам в подробности, защото тази история ме натъжава“, развълнувано разказва Атанас.
Едно от трите кучета, Гера, се нуждаело от около година, за да възстанови физическата и психическата си кондиция. Постепенно започнала да се доверява на новия си собственик и след няколко извеждания в гората проявила заложбите си. Ловецът допълва, че днес Гера е безкомпромисна в поведението и работата си. Участват в различни състезания и винаги са сред първите. Атанас Узунов вярва, че по този начин тя му се отблагодарява за шанса, който ѝ е дал.
ЛОВЪТ КАТО ИЗКУСТВО И ПРИЯТЕЛСТВО
Членството на Атанас в клуб „Епаньол Бретон – България“ му дава възможност да създава нови приятелства и да усъвършенства уменията си. Именно там се запознава с Рангел Пърчев – треньор и състезател на световно ниво. „Започнах да участвам в състезания с първото ми куче бретон – Ариса. На един турнир съдия беше самият Рангел Пърчев. Запознах се с него с цел да науча повече за подготовката на кучетата. С времето изградихме истинско приятелство. Това е доказателство, че ловът и любовта към кучетата обединяват хората.“, споделя Атанас Узунов.
ТРОФЕИ И ЛЮБИМИ МОМЕНТИ В ПРИРОДАТА
Мъжът от Гоце Делчев може да се похвали с множество ловни трофеи, сред които златни и сребърни медали от гонки на дива свиня. Но най-ценният му трофей е от вълк, добит по време на една от тези гонки. За него всяко излизане на лов с неговите кучета е емоционално изживяване. Ловецът обича природата – тя му дава усещане за свобода и хармония.
ЛОВЪТ КАТО ОТГОВОРНОСТ
За Атанас Узунов ловът е не просто хоби. Той е мисия, свързана с опазването на природата и биоразнообразието. Според него е грешно възприятието, че ловците просто преследват и убиват дивеч. „Ние се грижим за ловните територии, изграждаме хранилки, засаждаме култури и дивечови ниви, поддържаме пътища и помагаме на дивеча през зимата. Отговорното отношение към природата е основна част от нашата роля.“, категоричен е ловецът.
За Атанас Узунов ловът е не просто начин на живот, а хармонично взаимодействие с природата.