Още в зората на XX век, когато са се създавали унитарните патрони, оръжейните специалисти са осъзнали необходимостта от правенето на оръжия от различни калибри, на патрони с куршуми различни по маса и конструкция и различна скорост и енергия на всеки калибър. Индийският ловец К. Сингх описва случай, когато тигър, ударен в сърцето с куршум почти от упор скача върху слон и убива на място седящия върху седлото човек. Тигърът издъхнал едва след 30 секунди.
И у нас се разказват случки, когато животни, засегнати в сърцето и белите дробове издъхват на километри разстояние от мястото на изстрела. Всичко това говори, че в тези случаи не е използвано оръжие с подходящ калибър и куршуми, които биха повалили на място животното и още, че различните видове дивеч имат различна поносимост към раните.
Опитите са показали, че енергията, която куршумът трябва да носи при поразяване на глиганите над 200 кг е от порядъка на 1750 джаула и за благородния елен – 2500-3000 джаула. За тази цел е важно да се подбере такъв куршум, който при влизане в тялото да изгуби цялата си енергия, без да го пробие изцяло. Най-подходящи се оказват куршумите от деформиращия, полуразрушаващия и разрушаващия тип. Най-често използваните куршуми за нарезно ловно оръжие се класифицират на променящи се и непроменящи формата си при поразяване на целта.
Непроменящи формата си куршуми се предлагат най-вече за калибър 5,6 мм /222, 223/, както и за големите калибри 9,3 и 10,75 мм за нарезни оръжия. Предназначени са за стрелба по едри, мощни и опасни животни с дебела кожа, силна мускулатура и кости. Куршумите с калибър 5,6 мм са със заострена предна част и служат за стрелба по дребни животни с цел минимална повреда на ценните им кожи.
Куршумите от деформиращ тип променят своя диаметър 1,5 2,5 пъти при попадение в тялото на животното и приемат формата на гьба. С тях се стреля по едри животни (дива свиня, благороден елен), на които е нужно да се нанесе поражение в дълбочина, да се засегнат максимално жизнено важните органи като се получи рана с голям диаметър.
По-широк е спектърът на полуразрушаващите се куршуми. С тях се води стрелба по тьнкокожи, средни и едри животни – от благороден елен, елен-лопатар, до муфлон и сърна. Конструкцията на върха на оловния куршум, също така и структурата на обвивката му позволява при попадение в тъкан или кост предната част да се разруши на дребни частици, които увеличават диаметъра на раната.
Разрушаващите куршуми са изработени от мек еднороден метал, с тънка медна или никелова обвивка. Най-често тези куршуми са оголени във връхната си час или имат цилиндрични осови отвори. Използват се при патрони с голяма начална скорост, посредством която те се разрушават изцяло на множество частици в тялото на животното. За стрелба по животни на големи разстояния – 300 – 400 метра напоследък все по-ефективни от разрушаващите се куршуми са с остър меден връх, който покрива цилиндричното осево отверстие и подобрява балистичните характеристики на куршума.
Най-ефективни при подборен лов на муфлона, елена-лопатар и техните приплоди са карабините с калибри 5.6Х52Р, 222 Ремингтон, 243 Уинчестер с деформиращи се или полуразрушаващи се куршуми. Приплодите на дивата свиня и на благородния елен най-успешно се свалят с оръжие калибър 200 Уинчестер, патрони 7Х57Р, 7Х64,7Х65П, 308 W, 30-06 с полуразрушаващите и разрушаващите се куршуми с тегло, съответно 11,2, 11,7, 22,7 грама.
Димитър СТОЯНОВ