Разговор с господин Живко Делчев – човекът в „сянка“, който обучава и подготвя кучетата на многократната ни международна шампионка на турнирите на „Свети Хуберт“, донесли не една титла от световни първенства за България – госпожа Гергана Делчева.
1. Господин Делчев, най-напред бих искала да поздравя Вас и госпожа Делчева за отличното представяне на Световното първенство „Свети Хуберт“ в Република Хърватска на 26 октомври 2024 година. Четвъртото място в батерията и отборното пето в света са изключителни постижения! Знаем, че зад всеки световен успех се крият огромен труд и отдаденост. Разкажете ни повече за представянето на екипа – госпожа Делчева и нейното куче Л-Арон Бенида от породата епаньол бретон.
– Благодаря за поздравите, както и на всички наши колеги, които ценят и уважават труда ни! Нашият екип с госпожа Гергана Делчева многократно е представял Република България на международни форуми, като винаги е постигал значими резултати. За първи път, при дебютното си участие на световното първенство в Република Сърбия през 2015 година, Гергана Делчева завоюва титлата отборен световен шампион. През 2019 година тя се класира втора в своята батерия, което я направи вицешампион на световното първенство и отново отборен световен шампион. За съжаление, организаторите промениха класирането в движение, и поради липсата на адекватен ръководител на българския отбор, госпожа Делчева бе преместена на трето място, което доведе и до трето място отборно.
През 2023 година тя стана индивидуално трета в света в Република Словакия. А през настоящата 2024 година, в Република Хърватска, се класира четвърта в своята батерия, което допринесе да изведе дамския отбор на пето място в света.
За първи път Световното първенство включваше три дамски батерии с общо 27 участнички, а конкуренцията беше изключително силна. Всяка грешка се отчиташе и наказваше безкомпромисно. Госпожа Делчева имаше невероятен шанс да оглави класирането в батерията си, но пропуск при отстрела на един фазан я остави на четвъртата позиция, което я лиши от възможността да се бори за призово място в тройката. Тя изтегли жребий с №9, което я постави последна в реда на участниците в батерията. Благодарение на своя помощник — Л-Арон Тига Бенида от породата епаньол бретон, госпожа Делчева беше една от трите участнички, които успяха да открият два фазана. Според мен, причината за този пропуск е свързана и с напрежението около участието на нашите състезатели в Хърватска. За един състезател е изключително важно да има подкрепата на цялата нация, тъй като всеки фактор се отразява върху представянето му. Убеден съм, че с времето всички проблеми ще се решат и България ще има обединен и силен отбор, който ще представлява достойно българската кинология и ловците ни. Това ще осигури на състезателите спокойствието, необходимо за постигане на целите, заради които се състезават.
Крайният резултат за дамския отбор в Република Хърватска тази година е следният:
– Гергана Делчева — с един отстрелян фазан и един пропуск, класирана на четвърто място в батерията си.
– Юлиана Попова — без отстрелян и ненамерен фазан, класирана на шесто място в батерията си. Само три точки за работата на нейното куче не ѝ достигнаха, за да заеме четвърто място.
Тук е мястото да отбележа, че нареждането на дамския отбор на пето място в отборното класиране от общо 17 отбора в света беше постигнато въпреки опитите за подмяна на реалните резултати. Благодарение на бързата и компетентна намеса на ръководителя на отбора, ситуацията бе разрешена в съответствие с правилата. Всички представители на България, присъстващи на състезанието, успяха да защитят българската позиция и интереси, за което съм изключително горд с всеки един от тях!
Също така бих искал да подчертая начина, по който бяха организирани квалификациите от НЛРС. За първи път туровете в батериите имитираха начина, по който се провеждат световните първенства. Дивечът се пускаше от предната вечер в полето, а всеки следващ участник продължаваше претърсването оттам, където е приключил предишният. Това даваше възможност да се оценят работните качества на кучетата по отношение на претърсване, скорост и време, както и ориентацията на водача.
Нямаше предварително нагласяне на фазани или използване на термокамери за откриване на дивеча, което би улеснило някои участници. Вместо това всичко се основаваше на реалните умения на кучето и водача му. Лично аз смятам, че именно този подход е причината досега България да не е постигала призови класирания. Куче без обоняние, бърз ритъм и широко претърсване, както и състезател без добра ориентация в непознат терен, нямат място на международен форум!
Това е лично мое мнение.
2. Какво куче се избира за такива състезания?
– С този въпрос ме карате да се усмихна. Засягате една много болезнена тема в българските ловни среди – спорът за родословните и неродословните кучета!
Ще Ви споделя моята подредена „рецепта“ за успех. На първо място, кучето трябва да бъде родословно, с доказан произход и работни качества на родителите. На международни състезания не се допускат неродословни и болни кучета. Животното трябва да бъде от порода, в чиято генетика е заложено да претърсва ловни терени с максимална скорост и да покрива големи пространства. Подходящи породи са английски пойнтери, сетери, епаньол бретони и други.
Освен това, от екстериорни изложби кучето трябва да има оценка „Отличен“, която гарантира неговите физиологични качества – правилно развитие на мускулите и костната система, както и динамика на движението.
Не на последно място, кучето трябва да притежава безупречен апорт. Що се отнася до пола, лично аз предпочитам женските екземпляри. Те са по-нежни, лесно се обучават, бързо се ориентират, не се разсейват по време на работа и не се влияят от други кучета.
Всички тези фактори осигуряват около 80% от изграждането на куче-шампион. Останалите 20% зависят изцяло от уменията на водача.
3. Лесно ли се обучава куче за турнир на такова ниво?
– Няма лесно обучение. Това изисква всекидневна отдаденост – всеки час и всеки удобен момент трябва да бъдете на разположение за работа с кучето.
Най-важен е първият контакт, тази „топла връзка“, която трябва да изградите със своя помощник. Доверието, послушанието и взаимната отдаденост са в основата на връзката между ловния екип.
След като се създаде тази връзка, се изгражда и система за обучение. В края на обучителния процес получавате завършен шампион!
4. Вие сте обучили много кучета. Бихте ли разказали за тях и техните успехи?
– Първото куче, което обучих, беше българско овчарско куче. Отглеждах го в собственото си жилище, а постоянният контакт с него ми позволи да опозная породата до съвършенство. Изключителният интелект на тези кучета ме впечатли дълбоко – те възприемат бързо и реагират адекватно. Изпълняваше безупречно всички команди, които бихте очаквали от немска овчарка, но с една разлика – в определени ситуации вземаше самостоятелни решения.
Кучето беше безупречно за лична и дворна охрана, както и за защита на домашни любимци.
След това се насочих към обучението на ловни породи. Първото такова куче, което обучих, беше дратхаар. С него госпожа Делчева спечели много призови места в състезания между 2012 и 2015 година. Тя стана няколко пъти балкански шампион и завоюва златни медали на републикански турнири.
Особено горди сме със златния медал от турнира, организиран от ЛРС „Сокол“ в Пазарджик – истински златен медал, който остава един от най-ценните ни трофеи.
По стечение на обстоятелствата, съдбата ни срещна с първия български световен шампион – Мирослав Ненковски. Той, като признат развъдчик на английски пойнтери, забеляза потенциала на госпожа Делчева и ѝ подари женско куче от своя развъдник – Брита дел Ненковски.
На мен се падна трудната задача да шлифовам този диамант и да го изведа на най-високото ниво, където през 2015 година тя завладя световната сцена. Работата на това животно беше неописуема. Все още не съм срещал куче, което да се доближи до нейните качества на терена.
За съжаление, загубихме Брита, но животът ни предостави възможността да започнем работа с порода епаньол бретон.
5. Госпожа Делчева участва на последните няколко турнира с куче от породата епаньол бретон. Какво е Вашето мнение относно обучението на тези кучета и кое ги различава от другите породи?
– Нарочно приключих предния отговор с кратко споменаване на куче от порода епаньол бретон. Сега, като погледна назад във времето, мога с увереност да споделя поне 30 минути спомени от приключението, което преживях при обучението на тази уникална порода и на гръмкото име Л-Арон Тига Бендида.
Тук ще си позволя да разкрия малко подробности около придобиването на това куче. Лежахме на плажа на българското Черноморие, когато мобилният телефон на г-жа Делчева звънна с непознат номер. Отсреща се представи г-жа Катя Стефанова, председател на КЕБ Епаньол Бретон, и заяви, че член на клуба има мъжко куче и иска да го подари на жена ловец. Попита дали г-жа Делчева би приела подаръка. До този момент се познавахме само задочно, чрез общи приятели, които отглеждаха тази порода.
Тогава настъпи голяма дилема. За мен беше напълно непозната порода, а освен това беше мъжко куче. Тъкмо бях научил да работя с мъжки пойнтер и се бях зарекъл да не се занимавам повече с мъжки екземпляри. Но в крайна сметка отстъпих и г-н Стефан Танев тържествено връчи „диаманта“ Л-Арон Тига Бендида на моята съпруга, с което започна голямото приключение.
През следващите пет години това куче посети три световни турнира, като не трябва да се омаловажава и самото представяне на републиканските квалификации. Винаги беше в челната тройка, често на първо място, и никога не допусна грешка в туровете. Двамата като екип, в акция, се разбират само с поглед.
Като порода епаньол бретоните имат перфектни работни качества – неуморни, с остро обоняние, бързи и с широк стил на претърсване, твърда стойка, безупречен апорт. Те са нежни, много интелигентни и силно привързани към своя водач. Изключително бързо възприемат нови умения и са лесни за обучение. –
6. Имате ли някаква специална рецепта при подготовката на куче за Световно първенство?
– Не бих могъл да кажа, че подготовката за Световно първенство има някаква уникална специфика. Основното, което правя, е същото като за другите турнири. Около 15 дни преди състезанието започвам интензивни тренировки за издържливост, като съчетавам правилно подбрано хранене и стриктен режим. Имитирам турове с дивеч и отстрел, провокирам съпътстващ дивеч за стопиране и променям различни терени за претърсване, за да се подготвим за всякакви възможни изненади.
Останалото е слука и късмет, което в този тип състезания е също както в реалния лов.
7. Какво бихте посъветвали всички, които искат да си изберат куче и да участват в такива турнири?
– Бих посъветвал всички, които искат да се занимават с отглеждането на домашни любимци, да си отговорят на няколко важни въпроса, преди да се впуснат в отглеждането им:
1. Имам ли достатъчно време и ресурси, за да осигуря на кучето подходяща среда?
2. Наясно ли съм, че това е денонощен ангажимент за поне 10 години?
3. Какво ще бъде предназначението на кучето и какви са моите цели с него?
И не на последно място, искам да споделя, че г-жа Гергана Делчева е родена да побеждава! Нейният хъс, ентусиазъм, борбеност, безкомпромисност, отдаденост и концентрация, съчетани в едно, са рядко срещани, особено сред нежния пол. Познавам още една такава жена, но няма да я спомена – тя сама ще се разпознае!
За нас, като отбор, целта винаги е да стигнем до върха, спечелен по чист и безапелационен начин. Останалото не ни удовлетворява!
Ще използвам възможността да благодаря на колегите ми от ЛРД с. Ябълково, които винаги са ни подкрепяли и помагали! Благодаря и на ръководството на НЛРС-СЛРБ за подкрепата, както финансово, така и духовно! В частност, благодаря на Председателя на ЛРД Димитровград и Секретар на НЛРС-СЛРБ – Даниел Тошков, благодарение на когото на територията на нашата ЛРД бе изграден полигон за обучение на ловни кучета. По негова инициатива и с активното съдействие на кмета на община Димитровград, г-н Иво Димов, беше открита най-модерната фазанария в България на територията на нашето дружество, изградена със средства на ловците от сдружението!
Всъщност за нашите успехи са спомогнали всички деятели на ловното движение! Благодаря от сърце!
Интервюто взе: Тереза Петрова