- Г-н Менко Менков, как започна Вашето увлечение по лова, какъв лов предпочитате и кои са най-големите предизвикателства, които сте преживели?
Ловец съм от 1996 година. По лова ме запали покойният адвокат Любомир Коцев – мой приятел и колега. Той за първи път ме заведе на лов на о-в Вардим, на 8 км от Свищов. С годините ме сграбчи това „неземно“ занимание и от ловец станах ловен деятел. Започнах да стопанисвам на концесия ловно стопанство на о-в Вардим, с амбиция да продължа в името на България и нейното дивечово богатство.
През годините преминах от птичия лов към този на дива свиня на гонка. Изучих тънкостите на стрелбата с нарезно оръжие и ловът в Африка стана моята страст. Ловувал съм в различни държави в Африка и успях да отсрелям всички животни от Big Five и 90 % от Plains game, включително антилопи, газели и зебри. Големи предизвикателства преживях и в Киргизстан, Азербайджан, Казахстан, Армения, Нагорни Карабах, Канада и Камчатка. Изключително тежки и трудни места, където на практика оцеляването е на ръба – живот на палатки, които човек трябва да пренесе на гръб на над 3 000 – 4 000 метра надморска височина, всекидневно катерене на 10 – 20 км. и яздене на кон в много тежки условия. Храната и водата са оскъдни. Опасно е дори да пребиваваш там, а има места като Азербайджан, където от стръмните склонове на Кавказ няма къде да заемеш стрелкова позиция, за да отстреляш животното. Там се стреля на далечни разстояния, обикновено на надморска височина над 4 000 м, при студено време от -30 градуса. Ловува се на разстояние от 600-800 м, което за такава надморска височина, денивелация и атмосферно налягане, разлики в температурите, предполага отлично простреляни оръжия и прецизно изчисление на растоянието. И точно в това е предизвикателството – да си достатъчно добре подготвен физически и психически, за да отговориш на възможността изобщо да достигнеш до трофейното животно. В тези случаи нещата не са толкова елементарни, както изглеждат от белия стол в офиса зад бюрото.
Имало е дни, в които в продължение на две-три денонощия не спира да вали проливен дъжд, температурата е между -2 и -5 градуса, а ловецът е в палатка, която е 2 кв. м. – точно толкова, колкото да побере тялото му. Тези предизвикателства изглеждат невероятни за мнозина, защото повечето хора не си представят, че съществуват такива места по земното кълбо.
В Камчатка заедно с мой приятел ловувахме едновременно лос и снежен овен. Това се случи в началото на месец октомври, когато снежните овни са се отдалечили във високите планини, а лосовете са долу в ниската тундра. Отстреляхме феноменални трофеи от лос, каквито местните казаха, че от близо 15 години не са виждали да падат. Трофеините рога с черепа от лос трябваше да се носят от двама души, тъй като тежаха около 50 кг. и бяха изключително чудовищни. Когато ги показвах на мои приятели, те не можеха да повярват, тъй като при съпоставка с европейския лос, европейските изглеждат като малки шиларчета на лопатар.
Увлеченията ми през последните години са свързани с лов в чужбина, тъй като у нас възможностите за това са ограничени. Популярната в някои среди стрелба на далечни разстояния изисква специални умения, включително избор на видове боеприпаси и калибри, различни марки, модели, цеви и т.н.
- Какво е мнението Ви за селекционния лов и идеята за забрана на вноса на ловни трофеи? Има ли нещо общо тази идея с опазването на дивечовото богатство от така наречените „професионални ловци?”
През последните години в класацията по CIC, която има световни стандарти, над 210 точки, трофеят на благороден елен се оценява със златен медал, над 230 е капитален, а в последните години имаме няколко екземпляра, може би 5-6, които са оценени над 250. Това е феноменален резултат на фона на абсолютния колапс и чудовищното унищожение на дивеча от 90-те години до началото на 2008-2009 г., когато беше променен Законът за лова и опазване на дивеча. С тази промяна се даде възможност за стопанисване от частни инвеститори, в голямата си част съвместно с държавата, но и значителни територии бяха поверени на самостоятелно управление от частни инвеститори. Казвам това с особена гордост, защото никой не е създал печеливши бизнеси и никой не е пожелал да стопанисва дивечовата популацията в тези места за извличане на печалби. Всички ние имаме работещите бизнеси и никога нашата цел не е била завземане на територии с цел унищожаване на дивеча, защото това би било една безсмислена дейност. Това е като антипод на някои съвременни неолиберални тенденции, при които в определени политически среди в Европа се чуват искания, понякога стигащи до крайности, за тотална забрана на трофейния лов, представян като нещо вредно, изконно, нечовешко – трърдение, което, разбира се, не отговаря на истината. Говори се за ловуване само от професионални ловци срещу заплащане, което е абсолютно немислимо за осъществяване. Другите предложения включват стриктни забрани за износ на трофеи и на всичко свързано с трофейния лов. Като пример е забраната за внос на лъв в Америка, която срина пазара на отстрел на лъвове, тъй като най-голямата и най-богатата общност на практика обезсмисли ходенето на лов, защото ловците не са убийци. Същото се случва и с някои тенденции, които в определени „екосреди“ в Германия целят да забранят вноса на трофеи от други африкански видове. Това е пример, който, ако се приложи и у нас, ще доведе до същите резултати.
- Безпорно ловът с Вас е истинско преживяване. Споделете ни какви качества трябва да притежава човек, за да излезе с Вас на лов?
Отдавна ловувам само с хора, които споделят моята ценностна система по отношение на ловното стопанство и лова. Ловът е изключително интелигентно и важно преживяване, и както казва моят приятел проф. Валери Стефанов, автор на емблематичното произведение „Възхвала на лова“, едно от основните качества, което всеки ловец трябва да притежава, е мярата – докъде можеш да стигнеш и къде трябва да спреш. По време на лов никога не допускам да не се спазват правилата.
Аз и моите ловни другари считаме, че трофейният лов навсякъде по земното кълбо е строга регулация на дивеча и съблюдаване на законовите норми и процеси. Този лов е единственият начин за опазване на дивата природа в тези недостъпни места.
В България хората, които заслужават уважение за приноса си към лова, са Валентин Златев, Гео Дундаров, Тодор Батков, Тихомир Трендафилов, братята Домусчиеви и Пламен Стилянов. С техните усилия върнахме славата на България като водеща ловна дестинация, особено в стопанисването на благороден елен, с потенциал за световни трофейни класации. Световният рекорд на благороден елен, поставен през 1989 г., все още принадлежи на България, а усилията ни през последните години дават надежда, че той ще бъде подобрен отново тук. Тези хора и работата им са гаранция за засилване на дивечовата популация, подобряване на нейното качество и утвърждаване на България на международната ловна сцена.
- Как успяхте да предадете ловната тръпка към вашия син Богдан и какви бащини препоръки използвохте, за да го научите на ловния занаят?
Много обичам да ловувам с малкия ми син Богдан, който е изключително запален по лова. Няколко пъти го водих в Африка на лов, в тежки условия, а в Гренландия бяхме на изключително приятен мъжки лов.
Възпитавам в него уважение към ловните ритуали, почит към природата, към нейните дарове, почит към животнито, което отдава живота си като трофей за ловеца, с палене на огньове, украсяване на ловни сцени, свирене на ловни маршове. Всичко това има огромно значение за ловната общност, тъй като ловът не е месодобив и убийство. Две поредни години ваканциите си той прекара в „Бест диър хънтинг“, където работеше най-тежката работа по изграждане на хранилки, къщи, чакала и всички останали ловно-стопански мероприятия. Извършваше тази тежка физическа дейност от любов към природата и към това, че трябва да се създават благоприятни условия за развитие на дивеча. При разпространението на африканската чума успяхме да организираме най-емблематичните гонки на дива свиня в България. Всичко беше осъществено с военна дисциплина и прецизност – от безопасността и удоволствието на участници до прекратяването на лова при достигне на оптимален отстрел.
Горд съм, че с дългогодишните ни съвместни усилия сме дали на природата хиляди пъти повече, отколкото сме взели.
- Определно Вие сте обучили и възпитали един млад ловец. Какво смятате за другите ловци, които са на възрарастта на сина Ви?
Тези, които са истински отдадените и влюбени в лова трябва да обръщат особено внимание на своето обучение и на отношението си към дивата природа, за да помогнат да запазим нейното съществуване. В моето ловно стопанство ежегодно организираме обучение на ловните водачи с помощта на хабилитирани преподаватели от Лесотехническия университет. Темите обхващат етика и поведение на ловния водач, определяне на възрастта и оценка на трофейните качества на животните, съобразно изискванията на лова, сезона и гостите. Провеждаме и специализирани курсове за прецизна обработка на добития дивеч, със строго спазване на здравословните и хигиенни стандарти, включително взимане на проби.
- Споделете ни какви ловци гостуват в Държавно ловно спопанство „Дунав“?
С гордост отбелязвам, че мой постоянен гост в последните години е президентът на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC) д-р Филип Хармър и голяма част от елита на световната ловна общност. Всички те са потомствени ловци от столетия, представители на стари аристократични родове, които дълбоко ценят грижите за дивеча. За последно д-р Хармър беше в ДЛС „Дунав“ и отстреля трофеен елен в ловен участък „Батаклията“. Трофеят е оценен на 226, 07 т. и спечели златен медал. Президентът на CIC доби трофея на ход чрез издебване, с изстрел от 50-60 метра. Д-р Филип Хармър планува да ловува в при мен отново догодина.
- Разкажете ни за Вашата трофейна колекция? С кой трофей сте най-горд?
Имам огромна трофейна колекция, но най-ценен е трофеят ми от благороден елен, който получи 264, 48 точки по CIC. Той е най-високо оцененият в света за последните 34 години. Надявам, че този рекорд да бъде подобрен в България. Стопанисваните от мен територии „Бест диър хънтинг“ са сред водещите в света по популация на благороден елен.
Интервюто взе Тереза Петрова
Източник: Списание „Лов и куче“