Ловът й е много емоционален, вдига адреналина и загрява пушката „до червено”
ПТИЦАТА С ОСТЪР ДЪЛЪГ КЛЮН ИЗЛИТА С БАВЕН ЗИГЗАГООБРАЗЕН ПОЛЕТ И ОТСТРЕЛЪТ Й Е ТЕСТ ЗА УМЕНИЯТА НА ЛОВЦИТЕ. При един лов на бекасини край Долни Богров английски лорд, имал десетки сафарита за тигри-човекоядци в Индия се изповядал пред Емилиян Станев, че ловът на нашенските бекасини е стократно по-труден, отколкото преследването и издебването на тигри в Индия.
ДО 28 ФЕВРУАРИ ЛОВУВАМЕ НА ОБИКНОВЕНА (СРЕДНА) БЕКАСИНА (GALLINAGO GALLINAGO) – ГНЕЗДЕЩО-ПРЕЛЕТЕН, ЛЕТУВАЩ, ПРЕМИНАВАЩ И ЗИМУВАЩ ВИД. Наречена още кръшкач, небесна коза, калоляче, тя е птица от семейство Бекасови, разред Дъждосвирцоподобни и минава за една най-изящните птици на блатната ни фауна.Снася 4 яйца през средата на май. Малките са гнездобегълци, започващи да летятна около 20 дневна възраст. БЛИЗКИ ВИДОВЕ НА ТАЗИ ПТИЦА СА ГОЛЯМАТА БЕКАСИНА (GALLINAGO MEDIA) И МАЛКАТА БЕКАСИНА (LUMNOCRYPTES MINIMUS). НА ТЯХ НЕ СЕ ЛОВУВА. Познават се по размерите на тялото. Малката бекасина е дълга 18 см, голямата – 28 см, съответно с размах на крилата – 40 и 49 см, а размерът на средната е по средата. Бекасините през цялата година са с оперение от многобройни охристи и кафяви пъстрини по опашните пера, шията и слабините, а окото им е повече от изразително.
В КРАЯ НА XIX ВЕК БЕКАСИНАТА СЕ ЗАСТОЯВА И МЪТИ В БАТАШКОТО БЛАТО, В РУСЕНСКО, ПРИ ДОБРИЧ, С. ОГНЯНОВО, ПАЗАРДЖИШКО, СТАРОЗАГОРСКО, ДРАГОМИРОВСКОТО БЛАТО И СОФИЙСКОТО ПОЛЕ. През размножителния период най-многобройна е в Шабленското, Мандренското и Атанасовското езеро край Бургас. Местностите, из които се търси, не са от гостоприемните. Бекасината обича меката почва, таи се в образуваните от копитата на добитъка ямички. Любими са й мочурливите ливади. Там рови за червейчета, охлювчета, ларви. Понякога се задържа в покрайнините на блата и тресавища, както и в разливи на реки. Леката пушка, с къси цеви
20-ТИ КАЛИБЪР ЗА БЪРЗА СТРЕЛБА И БАЛАНСИРАН ПРИКЛАД, Е НАЙ-ПРИЯТЕЛСКИЯ „ИНСТРУМЕНТ” ЗА ОТСТРЕЛА Й. Ако такава пушка е липсвала в касата на дядото ловец и години наред сте ловували с изпитаната „Иж”– 27Е 12-ти калибър, върши работа. Първият изстрел с цилиндричната цев е за предпочитане пред полушоковата цев, тъй като птичките влизат в по–голямото разсейване на снопа сачми в кръг от 80 см на 35 метра. СПОРЕД ВЕЩИ БЕКАСИНОУБИЙЦИ НАЙ-ПОДХОДЯЩАТА САЧМА Е № 9, НАДАРЕНА С ДОСТАТЪЧНА ПРОБИВНА СИЛА И ДО 40 МЕТРА. Този „гривяков” патрон обаче на 10–15 метра се движи като бренеке и ударил птицата я разпарчетосва, като от нея падат само човката и перушините. Затова зареждаме патрондаша с по–ситните пъдпъдъчи сачми № 11, 13 и слуката е гарантирана.
КОЛКОТО ДО КУЧЕТО – ДОСКОРО СЕ СМЯТАШЕ, ЧЕ ЗА ЛОВ НА БЕКАСИНА НАЙ-ЕФЕКТИВНИ СА КЪСОКОСМЕСТИТЕ ПТИЧАРИ. Те обаче бързо настиват след многобройните прекосявания и одушвания на блатния терен, започват да клинчат, заобикаляйки леговищата на бекасината. Дългокосместите или четинести птичари – сетери, шпаньоли, грифони са по–извръжливина влага при дълъг ловен излет. Те са с безпогрешно обоняние и отлично усвоен апорт. Бекасините издържат около трийсетина секунди на стойката му.
УСПЕШНИЯТ ИЗСТРЕЛ Е В ПРОМЕЖДУТЪКА ОТ ПЪРВА ДО ВТОРА СТОЙКА НА КУЧЕТО. В тихи слънчеви дни птиците ни пускат по-наблизо и издържат повече на стойката на шпаньола. Най-дашни са обедните часове. Птиците тогава са лениви и не излитат изневиделица. Покрие ли се небето със сиви облаци, бекасините усещат стъпките на ботуша и атаките на кучето, и излитат отдалеч. Пропускът е сто процентов, ако стреляме от крак или не сме прилепили плътно приклада към рамото. Някои не подвеждат бекасината и стрелят веднага при излитането й, други – щом тя приключи с „кръшкането”. Тези нейни пируети изискват светкавична преценка. Но как да сме сигурни, че я имаме? За едни по-изгодна е стрелбата при излитането на птицата, но ако не успеят да отправят изстрел, изчакват да стихне кръшкането и се прицелват с напълно покриваща птицата мушка, когато птицата вече е извън обсега на сачмите. Кой от двата начина е най-успешен в границите на дадените ни отбекасината части от секундата?
СТРЕЛБАТА ВЕДНАГА СЛЕД ИЗЛИТАНЕТО Е ЗА УЛЕГНАЛИТЕ ЛОВЦИ СЪС СТОТИЦИ ИЗСТРЕЛИ ПО БЕКАСИНАТА. Има и още един начин за стрелба по бекасината – когато вятърът духа в гърба, но той е за баш майсторите в занаята. Ловецът и кучето напредват по посока на вятъра, кръшкачът забива встрани и ако с малко въображение можем да го оприличим на свистящо гюлле над главите в битката при Ватерлоо, се изсмива водоравно на погледа ни. В тази ситуация наглед имаме най-елементарна стрелба по косо прелитащ дивеч, а резултатът е непредвидим, понеже вятърът ще разсее сачмения сноп. Стрелецът има миг да прецени силата на повея точно и в този момент да почувства точния изстрел не толкова с разума, колкото със сърцето. Лошото на този способ е, че птичарят подминава доста бекасини, понеже не успява да ги надуши, а ние можем да вдигнем една или две и то летящи в две срещуположни посоки.
ЗАКОНЪТ ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕТО НА ДИВЕЧА НИ ДАВА ПРАВО ДА ОТСТРЕЛЯМЕ ДО 10 ПТИЦИ НА ЕДИН ЛОВЕН ИЗЛЕТ. Но нормата е почти бленуван мираж. При един излет на бекасина изстрелях 15-20 патрона и падна само една. Важен е и късметът и ако го имаме с времето и урожая да попаднем на ято бекасини, те загряват пушката „до червено” и вдигат на сто адреналина за следващия успешен излет.
Димитър СТОЯНОВ
Източник: Списание „Лов и куче“