„Адютантът” му бай Славе Костов с изповед как кръстил дива свиня Хитлер и как царят говорел с мечка.
ПРЕЗ 1988 Г. ПРИСЪСТВАХ НА СРЕЩА В ЧИТАЛИЩЕ В САМОКОВ. Салонът се късаше по шевовете с хора от различна възраст, но измежду тях се открояваше високата фигура на Славе Костов, по-късно разбрах, че е на 87 години и че е бивш придворен ловец на Н. В. цар Борис III.
Дончо Цончев чинно отговаряше на читателските въпроси, когато изведнъж от най-задния ред се изправи като младенец бай Славе и попита писателя колко точно разказа е написал, въпреки обявените му 47 книги до този момент. Салонът утихна, като че беше влязла мечка. Дончо, видимо раздразнен, бързо се окопити и отвърна: „Във всеки сборник с разкази имам по пет нови разказа и ги допълвам с пълнеж от предишни книги, за да стане книгата. По тая логика всъщност книгите ми са общо пет!”
Бай Славе добрячески промърмори: „Е, туй исках да узная”, след което нарами бастуна с дръжка орлов клюн и излезе. Дончо посочи с поглед да му взема „мярката” (имаше предвид интервю със стареца). Догоних го и на отсрещния тротоар го спрях. „СТАРЕЦЪТ” СЕ СТРЕСНА, НО СКОРО РАЗВЪРЗА ДУШАТА СИ И НЕВЕРОЯТНИТЕ ЛОВНИ ИСТОРИИ С Н. В. ЦАР БОРИС III ПОТЕКОХА ОТ УСТАТА МУ КАТО МЕДЕНА РЕКА. Няколко случки се забиха в главата ми като куршуми.
През ранната пролет на 1943 година Н. В. Борис III решил да избяга от държавническата работа и тръгнал по една горска пътека в имота Царска Бистрица. С тежки мисли била заета главата му и не забелязал как на няколко крачки от него се спряла едра мечка. Животното се изправило на задните крака с гримаси и примлясквания, сякаш се опитвало да привлече вниманието на височайшия ловец. Царят стреснат наблюдавал сцената. С умислен поглед искал да успокои звяра.
Дочули се обаче стъпки и мечката се върнала в гъсталака. Славе Костов се показал навреме, носел му пушката.
– Славе, току-що видях мечка. Нещо мърдаше сърдито, но не можах да разбера какво ми каза – пошегувал се царят.
– Е, па, Ваше височество – влязъл му в „шегата” самоковският шоп, – она е искала да ти каже да внимаваш, оти главата ти има още много да пати!
Помислих си как след това откровение е оцелял, но бай Славе почти на себе си отговори: „Е, па, истина си беше, а царо обичаше право в очи да му се говори!”
Пророчески излезли тези думи!
В ЛОВИЩАТА ЗА ДИВИ СВИНЕ В ЧАМКОРИЯ СЕ ПОЯВИЛА МЕЧКА СТРЪВНИЦА. Мечката вкарала в ужас управителя, г-н Бояджиев, и той наредил „тутакси да се изгони звяра с тъпани и викове”. Напразно. Един ден, без знанието на Борис III, управителят все пак успял да убие стръвницата. Оказала се гигантски екземпляр. Когато известили на царя за „подвига” на управителя, монархът тутакси го уволнил, оприличавайки постъпката му на „маскарад”. Успокоил се едва тогава, когато кожата получила златен медал на Берлинската ловна изложба и трофеят влязъл в Царския музей като най-хубавия в Европа.
През 1935 година в резервата Соколец Славе завъдил диви свине в заграденото пространство. Самоковският дърводелец Иван Алински направил врата с връв, а за примамка турил царевица. Водачът на стадото един път се престрашил, пообиколил, изял царевицата, върнал се. На заранта довел и свинките. Ядат-фучат, гледат към дупката във „вратата”. Вдигнал чифтето бай Славе – бум! бум! – във въздуха. Свинките се върнали към вратата, ама нея вече я нямало. Паднало „мандалото”. Мъжкарят и още петнайсет женски – с него. Глиганът ги сдавил една по една от яд, после хукнал към гората отвътре, а женските – подире му. Славе заковал вратата към „рая”.
Прасетата се озовали в капан – пак били на свобода, само че в заграденото. На заранта Славе позвънил на цар Борис III в София.
– Гледай да вкараш още едно стадо, повече да станат, избери някой по-едър екземпляр и подир Васильовден ми се обади, кога е за лов, ще доведа неколцина мераклии – заръчал царят.
И в уречения месец дошъл да види „пленниците”. Качил се при Славе на чакалото. Мръкнало, ама пак с луна, всичко било като в бял ден, виждало се като на длан. Дошло стадото с глигана да си вземе порцията с царевица. „Страшен звяр!”, възхитил се царят.
– Аз на него и име съм му турил, Ваше Величество – казал Славе.
– Тъй ли? А как си го нарекъл?
– Ами…Хитлер!
Прихнал царят, много весело му станало, от сърце се посмял.
– Ама име си му турил, Славе!…Подхожда му! Само да ми падне на мушката…
ЦАРЯТ ОПРЕДЕЛИЛ ДАТА НАПРОЛЕТ, КОГАТО С НЕКОЛЦИНА ГОЛЕМЦИ ПАК ЩЕ ДОЙДЕ ЗА ГЛИГАНИ. В дългоочаквания ден с него дошъл Елин Пелин и някакъв дипломат. Бил паднал дълбок сняг, голям студ. Разставили се, всеки в неговото чакало. От юг и откъм север викачи с рогове и кучета, войниците също помагали да се вдигне сюрията. По едно време откъм царя се гръмнало. СЛАВЕ СЛЯЗЪЛ ОТ ЧАКАЛОТО, ЗНАЕЛ, ЧЕ ЦАРЯТ Е ДОБЪР СТРЕЛЕЦ И ЩОМ НЕ ПОВТАРЯ, ЗНАЧИ Е УЛУЧИЛ.
И какво да види? Срещу него като танк се носи огромен глиган. Веднага го познал – Хитлер! Кървав и страшен, ранен, ама не и повален. Черен като снаряд се носи по пътеката. Едва успял да рипне Славе и да се хване за клоните на едно дърво и глиганът профучал под него, обърсвайки с четината на гърба си подметките му. Подир Хитлер тичал цар Борис с чифтето в ръка:
– Славеееее, какво ставаааааа?
Тупнал пред него царския ловец, не могъл да си вземе дъх. Само издумал:
– Тоя звяр щеше да ме изкорми, Ваше величество…
ТРЪГНАЛИ ЗАЕДНО ПО КЪРВАВАТА СЛЕДА.
Изведнъж животното се надигнало изпод баирчинката, обърнало се към двамата ловци с кървава гърбина и зурла, на която глигите стърчали застрашително, и се понадигнало да им скочи. Борис вдигнал чифтето, бааам! Гръмнал го!
Като го премерили после – 140 кила излязъл. Това се случило в края на март, преди да започне Втората световна война. Хитлер още не бил се развилнял из Европа. Но Борис го турил на мястото му приживе.
ПРОВОКИРАХ ГО ЩО ЗА ЛОВЕЦ Е БИЛ БОРИС III И БАЙ СЛАВЕ БЕЗ ГРАМ ЛИЦЕМЕРИЕ РАЗКРИ, ЧЕ ЦАРЯТ НИКОГА НЕ СТРЕЛЯЛ НАСЛУКИ, НО ВЕДНЪЖ СЕ СЛУЧИЛО ДА НЕ СЪБОРИ ОТ РАЗ ЦЕЛЕНИЯ ОТ НЕГО ЕЛЕН. Запомнил го е как грижливо избирал целта и я наблюдавал внимателно през бинокъла, като продължително засищал окото с красивата стойка и мощните рога на животното. Поемал издълбоко горския мирис, сякаш се сливал с шепота на природата и мъжки понасял ритването на чифтето. Свирнала ловната тръба за прекратяване на лова. Царят обаче усетил, че еленът е само ранен и не си дал отдих до тогава, докато не го отървал от мъките му с успешен изстрел.
ДРУГ СЛУЧАЙ ОПИСВА ЦАР БОРИС III КАТО МНОГО СЪОБРАЗИТЕЛЕН СТРАТЕГ. По време на първия ловен събор във Варна през 1922 година се полагал основния камък на ловния дом и ловното стрелбище на дружеството. Царят подписал прочетения от председателя акт, в който било казано, че „тоя дом ще служи за вечни времена за събиране в единомислие и сговор на сдружените ловци в стремежа им за достигане на техния съдружен идеал” и пристъпил към запечатването на бутилката, в която трябвало да влезе актът. За всеобщ ужас липсвал печата на дружеството.
Като разбрал за какво се бавят и шушукат, царят извадил от пръста си златния пръстен и с него запечатал бутилката. А към г-н Пюскюлев, стария почетен член на дружеството, се обърнал с думите:
– Какво съвпадение. Върху камъка на този пръстен, който имам от прадеди, е изобразен античен ловец с кучето си. Ето че кучето свърши своята работа, надуши пропуска.
Отекнал дружен залп от стотина чифтета, възвестяващ поставянето на основата на едно културно средище. По този повод царят върнал жеста на почит с безсмъртен завет: „БЪЛГАРСКИ ЛОВЦИ, ОБИЧАЙТЕ РОДНАТА ЗЕМЯ И ПРИРОДАТА, КОИТО ЩЕДРО ВИ ДАВАТ СВОИТЕ ЛОВНИ БЛАГА! ЩАДЕТЕ ПРИРОДАТА И ПЕСТЕЛИВО ИЗПОЛЗВАЙТЕ ДИВЕЧА!”
Димитър СТОЯНОВ
Източник: Списание „Лов и куче“