Разговор с Георги Михайлов – Председател на БФРС
Уважаеми читатели, както Ви дадохме дума в първото издание на списание „Лов и куче“, ще осветлим и поставим на дневен ред проблемите на любителския риболов у нас. През този месец на Вашето внимание ще представим мнението на г-н Георги Михайлов, известен риболовец и Председател на БФРС. Поставените въпроси от г-н Михайлов са изключинелно важни и търсенето на тяхното решение засяга и зависи от всички нас. От своя страна ще позволя да добавя, че безстопанствеността на рибния ресурс у нас е причината, от която произлизат повечето проблеми в сектора. Във всички държави любителския риболов се организира и контролира от обществени организации. По този начин държавите имат възможността да прилагат сериозна държавна и социална политика, а риболовците се радват на прекрасни условия за практикуване. Участвал съм активно в създаването на Наредба 22, която за съжаление след 15-20 години, на практика стана неприложима. В България имаме около 5000 водни обекти и при правилно стопанисване и ползване, могат да бъдат създадени отлични условия за практикуване на любимото хоби.
Румил Лачев
Обърнахме се към г-н Михайлов с основните въпроси – какви са основните проблеми на българския любителски риболов, зарибяването и какви са трудностите, с които се сблъсква обикновения любител рибар, който посещава българските водоеми. и Председателят на БФРС е създател на голямо пъстървово стопанство за зарибителен материал във Великотърновска област, бизнесмен, активен участник и автор на филми за риболов във Хоби ТВ. Георги Михайлов е един от добрите състезатели по улов на риба на плувка, има син и дъщеря, като цялото семейство е запалено по риболова. Съпругата му Красимира, активно и професионално участва в подготовката и провеждането на световни първенства организирани от федерацията, а синът Георги започва да надминава баща си в риболовните и съдъдийски умения.
Проблемите на любителския риболов в България идват от две направления – липсата на охрана и адекватно управление на рибните ресурси, както и лошото опазване на околната среда и водите.
На първо място е фактът, че няма кой да пази рибата от бракониерите. Отговорната за това Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури разполага само с по неколцина инспектори за всяка област. Това прави невъзможен всекидневният контрол на десетките водоеми в областта, сред тях и големите язовири. Това налага любителите риболовци и техните сдружения да организират охрана на доброволни начала, като заплащат от себе си всички разходи по оборудване и транспорт. Но това не изглежда достатъчно като решение на проблема. И, което е по-лошо, в голяма степен прави безпредметна иначе не чак толкова лошата нормативна база, заложена в Закона за рибарството и аквакултурите.
Самите риболовци са разединени по въпроса за стопанисването на рибата в големите язовири, които са основен обект за любителски риболов. За да има там постоянна денонощна охрана, всеки от тези водоеми трябва да бъде взет от сдружение, което да пази и управлява рибния ресурс. Такъв например е случаят с яз. „Копринка”, който беше даден на едно такова сдружение. Недоволни от факта, че ще трябва да плащат годишна такса извън риболовните билети, част от риболовците подхванаха кампания в съда. За отбелязване е, че в челото на кампанията се оказаха и някои от известните бракониери в Казанлък. Така проектът се забави много.
Смело може да се предположи, че същото ще се случи и на други от големите язовири. Но как и откъде иначе да се набавят средства за охрана и грижи за рибата в тях, освен от допълнителна такса за риболов? Става въпрос за пари извън тези 25 лева, които се плащат годишно за билет и отиват в държавния бюджет.
По отношение на зарибяването държавата беше абдикирала близо 10 години. Всички пари от риболовните билети заминаваха в бюджета, а оттам не постъпваха никакви средства за зарибяване. Това наложи самите риболовци да събират средства помежду си за тази дейност, за да има риба във водоемите. Впоследствие продавачите на риболовни билети бяха принудени да отделят част от приходите си от тази дейност за зарибяване. И едва в последно време беше съставен годишен план за разселване на риба.
Лошото управление и опазване на околната среда и водите е другият основен проблем пред любителите риболовци. На практика рибата вече две десетилетия е жертвана за сметка на производството на електроенергия. В повечето от големите язовири през пролетта е налице безконтролно изпускане на вода. Заради това хвърленият хайвер остава на сухо и умира. На стотиците жалби от страна на риболовците, държавните органи реагират с „проверки”, които в най-добрия случай водят до пренебрежимо ниски глоби.
А реките в България буквално са убити с поголовно издаване на разрешения за строеж на водно-електрически централи. След преграждането на течението и отбиване на водата в тръби, стотици метри речни корита остават напълно сухи. Това пречи на миграцията на рибата и на нейното размножаване. На някои реки като Струма се стигна до екологична катастрофа заради залпово изпускане на тонове тиня и утайки. Многобройните жалби и сигнали до държавните органи в повечето случаи не водят до адекватно решаване на проблема.
Същите органи в много случаи остават безмълвни, когато реките се оказват замърсени от промишлени отпадъци. Дори и да има някаква реакция, тя отново е под формата на „проверка” и евентуална нищожна глоба. Всичко това продължава да окуражава замърсителите, които предпочитат да си изпуснат отровите в реката, а след това да се разминат с малка парична санкция.
Това са основните проблеми пред любителския риболов. И ако не се вземат бързи и навременни решения, неговото качество едва ли ще се подобри. А водоемите в България ще стават все по-опоскани от бракониерите и тровени от злонамерени представители на промишления сектор.
Георги Михайлов – Председател на БФРС